Тва море е клоаката на света

ДИАНА КОЛЕНЦОВА

ПОМОГНИ МИ ДА ТЕ ВОЗВИСЯ

– Тва море е клоаката на света.
Той отдавна е свалил доволно гангстерския суичър от себе си е покрил с него крехките загорели рамене на момичето си. Без нужда и без някой да го е молил. Това се случва в оная част на денонощието, в която времето само не е наясно със себе си и нощта се изнизва пълзешком, смачкана и изстискана, без още да е ден. Пясъкът е загубил напълно естествения си вид и в него се четат следите на танцуващи, скачащи, лазещи хора и други. Оня вид хора, които в един момент от нощта заприличват повече на животни.
И ако мацката на Васил е стопроцентова лисичка на 21-вия век, то самият той в историята се явява някакъв застрашен вид.
– Тва море е клоаката на света – казва Васко, докато лисичката невъзмутимо отмива с морска вода собствената му сперма от гладкото си хлътнало коремче.
– Е що бе… – тя вече просто плиска с вода тялото си, безцелно, очите й са хладни и стъклени като на порцеланова кукла, каквато е (но и точно толкова врязващи се в съзнанието). Гласът й е дрезгав и драскащ (дължи се на миналата нощ), като че в гърлото й е заседнала отчаяна катерица, която се дави в токсичния басейн от безконечни пошлости и празности и драска за път навън. В него се чете най-дълбоката незаинтересованост, която човешкият глас може да възпроизведе.
– Знаеш ли какви неща има в него…
Тук Васко въздиша. Наум разбърква спермата си с всичкия боклук на морето. Тя се вижда, усеща се, свети в него. Тя е точно толкова значима и оставяща следа за морето, както глупостта на едно от милионите паразитиращи на бедната обла Земя момичета го ядосва и го задушава. Той е срещал безброй много такива слепи клетнички, незаинтересовани, никъде неотиващи, парти животни, тъпи животни и винаги си е изкарвал добре с тях/на техен гръб. Но тази слепота винаги го е тровела ужасно. Бъркала му е в черния дроб. Той иска да излекува това момиче, да й помогне, просвети, ВОЗВИСИ. Да отлепи някак тия блеещи мокро в черното нищо по кукленски празни очи. А как ще ги затваря тя тия очи, ако той просто изреже с бръснач тънката кожа на клепачите им….
Брилятната мисъл просветва за кратко и бързо бива наблъскана в газовата камера при другите подобни революционни идеи. Тия идеи го спохождат често напоследък и на него започва да му става ясно как се става психопат-убиец. Но все пак продължава да стопява с поглед мръсната й кожа с полепнала по нея чужда пот и прах. Тя се разтича със съсък и мирис на изгорели грехове и разкрива под себе си прелестната гледка на розовеещото сурово месо, неопетнено, чисто, недокоснато, божествено. Всичката необяснима магичност на голото месо, на червената кръв, на голия скалп – без лепкавите следи на лукави шарещи очи и ръце.
Васко надвива и тия свои халюцинации, но не усеща, че още разтваря по-широко ноздрите си, за да попива по-навътре упойващата смрад на прераждане, образуващият се зародиш на неговата чистка (може би потоп. Геноцид е мръсна дума.)
Мацето обаче усеща как нещо не е наред. Вятърът усеща как нещо не е наред и започва да разпилява коси и торбички наоколо по-театрално от обикновено. Морето изхвърля по-различна пяна по брега, пяната докосва босите й крака не така гальовно като преди и й става все по-студено. В очите на Васил нещо не е наред – те вече не олицетворяват самата добродушна глупост, не са зареяни и изцъклени, глупави, добри, немислещи, надрусани, както е свикнала да ги вижда. Зад стените им прозират нажежено до червено желязо, реки от лава, адски огньове, болка и разочарование. В ръката му нещо не е наред, но то е вече предвидено и осъзнато. Лисичката вече не е ловец, а празноглава кокошка-жертва, която е осъзнала съдбата си като нещо съвсем естествено, правилно, логично, непроменимо. Силите в тялото му се управляват от хиляди малки дяволи, които карат ръката му да пулсира и да насочва късия джобен нож все по-към гърлото й. В очите й се чете истински ужас, но той е безпомощен ужас, кокоши ужас. Дяволите се заиграват с нейния ужас, но той не е забавен, той е глупав ужас, ужас на глупак, глупак от който се срамуват и този глупак трябва да се развие сам или да умре като глупак. Едно-единствено рязко движение на ръката му отвежда ножа до дръжката в пясъка.
След това Васил е изправен пред изпитото й голо тяло, наметнато само с неговия суичър, високо над нея, и за последен се взира в очите на празнотата, обречени никога да не забравят и никога да не запомнят. Очите дори не го гледат въпросително, нито виновно. Очите са прозорец на нейното вътре и в тях личи осъзнатата грешка. Очите го гледат примирено.
Момчето не казва на момичето нищо от тези неща, но зад отдалечаващия се негов гръб Слепите очи за първи път виждат светлина.