Алчно безумие
Калина Миланова
Алчно безумие …
покрива меката длан.
Цъфтят идеи за разрушение.
Отровени цветя с жажда за мъст,
буди протест в живите.
Потоци човешки обвивки,
тъмните бездни на душите
се явяват с престъпни желания.
Думи,
които мълчаливо привличат
работниците- към евтини удоволствия.
И всички ги следват …
Трагична прегръдка на убиец.
Гнусното вълшебство приспива телата…
Лепкави от потта ще се целуват,
за да се роди нова прясна храна.
Гордо дете на Слънцето-
връщаме повече,
отколкото някога сме взели.
Заключени в прозрачни ями от стъкло …
в заговор срещу човека.
Грехът от заробените сили-
целият смисъл на този път.
01.02.2010 в 13:55
[…] Кафка, Иво Цанов, Диана Коленцова, Лъчезар Лозанов, Калина Миланова, Данаил Досев, Сандра Хофман, Васил Прасков и […]
06.02.2010 в 22:22
„…гордо дете на Слънцето-
връщаме повече,
отколкото някога сме взели…“
И винаги ще бъде тъй, защото това сме ние хората, неканени гости в собственият си дом и защото това е наказанието на светът, за нас.
.:.
07.02.2010 в 0:34
а най-обичаме да крадем лично пространство 😉
07.02.2010 в 1:14
Не бъди зла.
27.02.2010 в 17:31
Бедатта на всички люде е там че само правим констатаций за другите а не погледнем себе си първо и тогава да съдим другите
27.02.2010 в 17:35
ахмед люд констатаций, римски гражданин
05.03.2010 в 17:35
гхм хм фон-вирхоф ех фон-вирхоов…