Архив за октомври, 2008

Малко поп

Posted in БЛОГ on 28.10.2008 by kuklovoda

Мориси „отрича слуховете, че The Smiths ще се събират“.
http://www.side-line.com/news_comments.php?id=36768_0_2_0_C
То от подобни събирания почти никога няма смисъл, рядко не резултират в досадно геронтофилско самоповтаряне, но пък това ми даде повод да се сетя за любимо парче от времето, когато и поп-музиката ставаше за слушане 🙂

Pasolini is me
‘Accattone’ you’ll be
I entered nothing and nothing entered me
‘Til you came with the key
And you did your best but

As I live and breathe
You have killed me

Дарден vs Дзифт

Posted in БЛОГ on 27.10.2008 by kuklovoda

В последния брой на Култура (http://www.kultura.bg/article.php?id=14803) попаднах на интервю на изненадващо нормален кинокритик (руснакът Владимир Дмитриев), който между другото (попитан от интервюиращият за мнението му относно новия български „велик филм“) казва –
„Повече ме занимава традицията на братя Дарден, условно казано, от експерименти като Дзифт.“
В разговора са споменати и цели три от нещата, които според мен са свестни, като кино през последните няколко години – освен гореспоменатите братя, още „Груз 200“ на Балабанов и „4 месеца, 3 седмици и 2 дни“. Като се замисля към този списък бих добавил горе-долу още две неща – филмите на Рейгадас и „There will be blood“. А като най-големи разочарования това, което правят от немалко време насам Абел Ферара и Егоян. Има немалко поносими и добри филми, но нещата, които те хващат за гърлото напоследък се броят на пръсти.

Лека нощ деца

Posted in БЛОГ on 26.10.2008 by kuklovoda

Насладата да се маргинализира/стигматизира и чувството, че си прав и в нормата са характерни за морала на модерността. Евгенистичните проекти, концлагерите и сигнатуризирането на другостта отдавна са се превърнали в постоянен тематичен източник на вдъхновение за ambient сцената. Това тук обаче е парче на най-яката martial- neo-classic група (страничен проект на Arcana) – Sophia. Лично за мен точно те дават дълбочина на martial суб-жанра на готик-индъстриъл-неофолк сцената, традиционно считан за Б група.

Кой сега е номер едно?

Posted in БЛОГ on 26.10.2008 by kuklovoda


Преди време група австралийци са искали да приемат православието защото най-малко секс-скандали се вихрели в Източноправославната църква. Това разбира се е абсурдно – просто за тях най-много се мълчи именно в нейните редици. И рядко нещо излиза навън.
Ето един сайт поддържан от православни християни, който е профилиран в обговарянето на случаите на сексуално насилие от страна на клира –
http://www.pokrov.org/default.asp
За съжаление много православни плюят католиците, че били „педофили“, „гейове“ и т.н., а видите ли ние щото вярваме правилно сме страшно ОК. Други пък поддържат вярата си с приказки и чудеса, като това, че на всеки Великден благодатния огън слиза в йерусалимския храм по чудесен начин (което е просто „благочестива лъжа“ за да се спази „традицията“). Да си православен не означава, да си по-добър от другите или да имаш най-много чудеса в актива си. Чудеса стават във всички конфесии. Примерно монофизитските жития са пълни с чудеса… Да си православен означава със сърцето си да усещаш, защо си православен и къде са отклоненията на „другите клонове на християнството“. Някой беше казал, че трябва да се срамуваме в православието, а не да се гордеем с него!

Долу ценностите!

Posted in БЛОГ on 26.10.2008 by kuklovoda

От дневника на Шмеман –
Ненависть ко всем идеологиям. Отсюда, наверняка, моя постыдная симпатия к Leautaud, commissaire Maigret и… Талейрану. Безвыходный тупик человеческих „убеждений“. И подумать только, что они и веру считают „убеждениями“, направленными на „ценности“.

Срещал съм подобна мисъл и у Янарас – че главното престъпление против християнството днес е свеждането му до легитимиращ център на ценностите и морала. Това, че сме грешни, но каквото и да стане не трябва да се отчайваме, защото самият ни Бог е умрял за нас и ще живеем вечно – тази светла екзистенциална вяра е подменена от бруталното етично хоризонтално упование в „доброто“ и „злото“. Българите са особено склонни към такава „морална вяра“ и безусетно започват да вярват в добротата си, а тези които се мислят за добри имат най-голям шанс да се превърнат в благочестиви чудовища. Единственото добро, което човек може да си позволи е да се чувства, като разбойника отдясно на кръста…

Един страхотен кавър на Джони Кеш – The Mercy Seat на Ник Кейв

"Това е библейска история"

Posted in БЛОГ on 26.10.2008 by kuklovoda

Може би най-европейската любовна история –

Геният и неговият наставник

Posted in БЛОГ on 26.10.2008 by kuklovoda

Флиртът на Joy Division с нацистката естетика е типичен за английската пост-пънк сцена и без да достигат висотите на Death in June музикантите от групата се явяват съмнителен повод и за такива „тенденциозни“ кавъри, като този на неофашистите от Von Thronstahl. Приятна музика препращаща към отровния микс между героизъм и декаденс, характерен за трансгресиращото европейско крайно дясно – традиционен източник за вдъхновение на всякаква антибуржоазна риторика.
Тук – Von Thronstahl събира в едно визуално поле Joy Division и Лени Рифенщал :))