Архив за ноември, 2008

Банановата република

Posted in БЛОГ on 25.11.2008 by kuklovoda

And you think about your lost love
Then you try to forget

Try to forget, Try to forget
Try to forget
You should try to forget
But you can’t forget

– Направо ми стана супер смешно колко души са били на De Vision в София – току що забелязах в youtube.
Първият клип е в Перу, вторият опит за ентусиастки клип е в нашата столица :))

Огледало 4 ever!

Posted in БЛОГ on 24.11.2008 by kuklovoda

Четверг, 11 октября 1973

Вчера на „Андрее Рублеве“ в Lincoln Center. Очень ждал этого фильма после восторженных похвал владыки Александра Семенова-Тян-Шанского и Никиты Струве, людей несомненно со вкусом и внутренним слухом. Увы, разочарование. Фильм меня ни разу по-настоящему не увлек, не вовлек в себя. Понимаю и „целую“ все благие намерения Тарковского, но avec de bonnes intentions on fait de mauvais films. Весь его (то есть фильма) символизм уж так интенсивно преподнесен и навязан, уж так все время видны детали, узорчики (смотрите, мол, какая у меня импрессионистическая техника…): хвост лошади и ее зад минуты на две! Жестокость, поданная немного как в Grand Guignol. Отдельные удачи несомненны, талант налицо. Но в целом, по-моему, неудача. Искусство, особенно же зрительное, требует „синэргизма“, участия и даже причастия зрителя. Тут все разжевано, подано, переварено – но зритель остается вовне. В театре – сотни знакомых. Мы с Сережей быстро удрали после окончания фильма, но я заранее слышал все эти „потрясающе!“.

Хе-хе – ето какво мисли Шмеман за Андрей Рубльов – може би „най-нелюбимия“ ми проект на Тарковски. Все пак освен, че много обичам „Зеркало“ (най-якият „хетеросексуален“ филм за всички времена)винаги ще съм благодарен на режисьора, че като 15-16 годишен за пръв път в неговите филми чух ето тази музика и то точно в контекста на тази „есхатологична“, размазваща сцена –

Just sweet 16 and full off night

Posted in БЛОГ on 24.11.2008 by kuklovoda

Но-о да не си разваляме настроението с всякакви видове социалисти – ето нещо яко от Дейвид Тибет, който тръгва именно от DI6, Кроули, сатанизма и цяла пост-наци щрасерова гей-естетика и стига до християнството. Парчето много ми напомня микс между образността на Поплавски и директността на пост-пънка, незабравящ корените си.

Cartoon Messiahs became
Cartoon Destroyers
If I was unborn
I would have nothing to be grateful for
I would have never seen love
I would have never held cats
I would have never buried my friends
And prayed for their souls
In reddening churches
I would never have kissed
And I would never have wept
And I would never have seen
Black Ships eat the sky
And I would have been unborn
And not have seen circuses
Whilst watching the flowers
Rise flags made of atoms
Who will deliver me from myself?
Who will deliver me from myself?
Who will deliver me
From Black Ships in the sky?
Black Ships ate the sky
And I am unborn

На всеки километър

Posted in БЛОГ on 24.11.2008 by kuklovoda

Завърши 47 -ят конгрес на БСП. Поздравявам от сърце другарите от трамвая с нещо от Death ın June (те и те хората в някакъв смисъл са си социалисти :))) Нацистката естетика на DI6 и соц-а на Стефчо Данаилов – невероятно добра комбинация… Какво е „общото“ – ми ето –

All pigs must die
7 & 7 – Sieg Heil – sublime!
Their trotters are in the mud
They’re better off with the son of God

JAPÓN

Posted in БЛОГ on 24.11.2008 by kuklovoda

Изгледах първия филм на Рейгадас. Интересното при него е, че успява да бъде силен с пре-разказването на Драйер и Тарковски в мексикански контекст, което създава едно особено усещане за оригиналност и автентичност. Но, тьй като започвам да звуча, като кинокритик, а те са досадни и често не казват нищо освен ненужни и второстепенни глупости, ще спомена за най-якото във филма – главният герой „интелектуалец“ бяга от отчаянието в мексиканско диво село и слуша в уокмана си Бах и гледа простите селяни, които слушат местната чалга. И, като ги гледа става ясно, че без тях музиката на Бах е нищо, няма смисъл – те са това, което Е и Е мистично, ако ще да слушат и баба си трънкина. Другото в лентата, което ме изкефи, е че заглавието е сложено абсолютно произволно и асоциативно – такива изцепки нямат нищо общо със „зрялата концептуалност“ и поради това са ми симпатични в приятната си тъпота. Рейгадас печели с това, че е трансгресивен, че показва секс между хора имащи отношение към религията, който няма нищо общо с холивудската гимнастика, че е радикален дори, когато е скучен. Недостатъците му са, че е пределно цитатен и на места почти провокативно досаден с упорито изсиращата се върху главата на зрителите му естетика, чрез която той налага собствения си „стил“. В една сцена птица е разкъсана на две, което разбира се е пълна чекия и само по себе си отвратително, защото нито една арт-полюция не заслужава подобни жертви. Както знаем Херцог се е мислел за много велик и го е правил, а Кински му се е подигравал и дразнил 🙂 В Japon, обаче, ако и да ви изпили нервите има поне яка музика, на фона на готини картинки – Бах, Бритън, Арво Парт.

There is a medicine-case, he calls "being"

Posted in БЛОГ on 22.11.2008 by kuklovoda

Нещо съм в добро настроение, въпреки, че жена ми е при Мирчева и всъщност съм бесен, че и бачкам в събота по тва време. Та в тая връзка долните руски звезди ми приличат на приятен mix между Sopor Aeternus и Агата Кристи – разбира се в обратен ред (е може и на хибрид между Агата и сънародниците им от Otto Dix, но както вече споменах съм в добро настроение…)

There is an old goat
Knocking at my window-pane,
Standing upright in a frock-coat,
Somewhat earthcoloured and plain.

He is staring down at me
And the place where i have chosen to hide
In my futile attempt to dissolve… –
I discovered this cell as a child.

Лека нощ деца

Posted in БЛОГ on 22.11.2008 by kuklovoda

Bernanos: „J’ai toujours ete l’enfant de 12 ans que je fus…“

Winterborn

Posted in БЛОГ on 22.11.2008 by kuklovoda

Таман си мислех, колко е странно, че хората си честитят първия сняг и се сетих за Шмеман –
Кто выдумал (а мы теперь в этом живем), что религия – это разрешение проблем, это – ответы… Это всегда – переход в другое измерение и, следовательно, не разрешение, а снятие проблем. Проблемы – тоже от диавола. Боже мой, как он набил своей пошлостью и суетой религию, и она сама стала „проблемой религии в современном мире“, все слова, не имеющие ни малейшего отношения к субстрату жизни, к голым рядам яблонь под дождливым весенним небом, к страшной реальности души во всем этом.

Голите ябълки под дъжда и другото измерение, за което U2 изпяха, че улиците нямали имена. Специално за мен снегът е свързан с много хард емоционални неща и изобщо ето нещо от една и аз незнам защо популярна в bg група, от която някои парчета доста харесвам, въпреки тинейджърската оголеност на „думите и посланията“, а може би и именно заради това –

Within this moment now
I am for you, though better men have failed
I will give my life for love
For I am Winter born
And in my dying
I’m more alive, than I have ever been
I will make this sacrifice
For I am Winter born

Ne touchez pas la hache

Posted in БЛОГ on 20.11.2008 by kuklovoda


Последният филм на Ривет взе, че ми хареса. Екранизацията на Балзак е уплътнена с перфектна режисура и игра на Жан Балибар (много е добра) и Жулием Депардийо, който освен, че е с отрязан крак и ходи по затворите за наркотици, каране без книжка и вадене на оръжие, сега прочетох, че преди месец взел, че умрял от… пневмония.
Но, Ne touchez pas la hache си заслужава (човек да издържи 137 минути будоари и католически манастири). Суров романтизъм, силата на чувствата и от сорта – емоция, метафизика и епохата след Наполеон – онази свежа, загниваща атмосфера на френския XIX век. Разбира се има ги и типичните за Ривет – протяжност, герои изразяващи идеи, които леко ги изсмукват откъм личностна плътност, концептуален хумор и игра с материала (дори деконструираща ужким костюмната драма), но филмът за лента на този режисьор си е направо емоционален шокър :)) Изобщо рядко френски кинематографист може да се откаже от полъха на тази концептуалност, от която като чуя за Рене и Годар често ми се повдига. Гледам в нет-а сравняват Не пипай брадвата с Ефи Брист на Фасбиндер по наративна конструкция и макар да обичам Ефи Брист (филмът си е доста добър), жена ми се оказва донякъде права, като сравни героите на Ривет с тези от екранизациите на сутеньорът на Удо Кир, а аз я взех за много предубедена.

Земетресение – направо Control Alt Deus :))

Posted in БЛОГ on 17.11.2008 by kuklovoda

Тука всички се развълнуваха, че ще мрат.
За добро или лошо има много по-страшни неща от смъртта, в момента се сещам за две-три, но млъкни сърце и послушай нещо португалско