Архив за декември, 2008

Share this poison

Posted in БЛОГ on 26.12.2008 by kuklovoda

По Коледа реших да изгледам най-после два филма, които обикновено биват спрягани заедно- Poison на Тод Хейнс и Swoon на Том Калин, вероятно защото се появяват по едно и също време / (сюжетно-географско) пространство (САЩ-началото на 90-те- „куиър тематика“). Swoon беше прекалено концептуален и студен за вкуса ми, като чуя за концептуализъм направо се изривам – това най-често е номера в живота на амбициозни и комплексирани хора, да намерят място в някаква гилдия, среда или социална матрица – хвалят ги, галят ги по главата и те са доволни…
Poison ми хареса. Три успоредно разказвани истории от автора на Far from Heaven – филм, който навремето ме изкефи, онагледяващи горепосочената мисъл на Жьоне. На моменти клипираната педерастка естетика в стила на Джарман и Coil ми идваше в повече, но когато лентата се отдалечаваше от класическия канон на „Свети Жан“ беше силна – особено в сюжетната линия, за това защо 7 годишно момче застрелва баща си, млатещ майка му, че спортува в кревата с градинаря.

Коледа

Posted in БЛОГ on 25.12.2008 by kuklovoda

Тия дни всичко живо плюска и пие, (екстензивността на подобна практика в bg обхвана и т.н. предколедни купони – типично роден феномен – да се освиним с колегите, за да го правим после в семейна среда)- празникът е във въздуха, като неуловимия смисъл, разпадащ се в опита ни да го дескрибираме „рационално“ и сигнатурно надлежно. Личният ми смисъл относно Рождество е и основния радикален акцент в християнството – Бог да се роди в обора сред животните. Смирението на любовта и любовта на смирението. Само те спасяват и разгонват фамилията на света с цялата му софистицирана вторична феноменология, с всичките му драми, проблеми, дядо мразовци, идеологии и „български коледи“. А иначе нито Христос има нужда от Коледа, нито тя от Него, но понякога се случват чудеса и целият филм носи малко спокойствие, смисъл и щастие (толкова съм сдухан, че в устата ми звучи смешно…)

Angel Don’t Feel Liable
For Me And My Pain
Don’t Feel Liable
Cause Angels Must Be Free
High Up From This World In Eternity

Последният враг е смъртта

Posted in БЛОГ on 22.12.2008 by kuklovoda

Медиите и обществото отново се отдадоха на усилена морална мастурбация относно смъртта на четиримата тинейджъри при катастрофа между Мадан и Рудозем. Шофьорът бил млад и неопитен на 18 („кой му е дал книжка…“), как може непълнолетни да ходят след 22 на дискотека („точно за там са летели по пътя…“). Вече никой не може да умре спокойно без да се изработи умозрителна (и конкретна) теория по въпроса. Тайната на смъртта е, като всяка друга – притеснява упоително-прагматичния дух на медийната среда. А и нали трябва да има виновни – моралът продава най-добре!

passion éternité

Posted in БЛОГ on 21.12.2008 by kuklovoda

Попаднах на готино парче на ветераните на френската coldwave сцена Charles De Goal посветено на самоубийството на френския философ André Gorz и жена му. „Марксистът-екзистенциалист“, в голяма степен съмишленик и ученик на Сартър и Маркузе, толкова много обичал жена си – англичанката Дорин, че на връх националния празник на България преди две години (22 септември 2007 – направо ми осмисли този ден, който иначе щях да свързвам предимно с официозната патриотична орнаментика) се самоубил заедно с нея. Били вече порядъчно възрастни и й открили болест с предизвестен край, и така… Има нещо доста красиво в това да завърши живота си по този начин човек, автор на трудове, като „Капитализъм, социализъм, екология“ и „Критика на икономическия разум“ (последната му издадена приживе книга се казва „Писмо до Д. Историята на една любов“ и е посветена на жена му)…
„Всеки един от нас не би желал да преживее смъртта на другия. Често си казвахме, че ако по някакво чудо бихме имали още един живот, искаме да го прекараме заедно“

Реклама

Posted in БЛОГ on 20.12.2008 by kuklovoda


22 декември, понеделник – 18,30 – Френската гимназия ще свири Емил Вълев, за съжаление няма да мога да отида поради други ангажименти, но ако обичате нормална и свестна музика няма да съжалявате – с две думи препоръчвам горещо!
Вчера на рождения си ден Емо Вълев (http://www.last.fm/music/Emil+Valev) ми пусна това, което ще представи на концерта си и беше много добро – готин микс между клубно звучене и нойз & много други неща. На 52 той е много „по-модерен“ и „авангарден“ от почти целия ни псевдо-алтернатив или псевдо-мейнстрийм…

Not here, Not anywhere

Posted in БЛОГ on 19.12.2008 by kuklovoda

Декември беше месец на пирови победи на някаква болезнена, непоносима цена. Равносметката – страшно тъжен съм от преодоляването на препятствията, от „хубавите неща“, от нормализирането, от социалните хоризонти, от това че „успях“ и съм безкрайно щастлив от милостта…
Абе има и още нещо, от което съм щастлив, че покрай всичко останало имах време пак да послушам успоредно с тъпотиите и доста музика и попаднах пак на много любими неща и на нови такива, които ми оправяха що-годе настроението. Винаги съм твърдял – не случайно старецът Порфирии е казвал, че музиката е едно от най-сигурните лекарства срещу сдухването.
Например – як микс между darkwave и shoegaze/ethereal
Lycia

Not here, Not anywhere

This place is just nothing
it’s just like every place
it feels like nothing
I don’t fit in
so on to another place
it’s just like the last place
I just feel nothing
I can’t fit in
not here, not anywhere
….on to a new place
this day is just nothing
it’s just like every day
it feels like nothing
I don’t fit in
so on to another day
it’s just like the last day
I just feel nothing
I can’t fit in
not here, not anywhere
….in to a new day
one, two, three, four…

Пълен ташак

Posted in БЛОГ on 17.12.2008 by kuklovoda

От „отлично осведомен източник“ разбрах, за какво една телевизия дето излъчва епохални културни събития, като Big Brother и т.н. ми виси с камери и микрофони пред вратата. Щели да излъчат, като страхотна новина и сензация, че в нет-а се намира дипломната ми работа, която преди четири години НСБОП или „забрави“ да свали или не го направи просто, щото нямаше за какво/остави си ръцете. А самият текст виси там от 6-7 години (в сайта „Мухозоли“ на литературния кръг Рамбо 13, който кибер-чекистите незнайно защо унищожиха, така че текстовете да излизат на Google).
Машина за глупости и пари, като Нова телевизия наистина ли няма по-интереснии предколедни теми от това да съобщават, като нещо ново, събитие случило се преди сума ти време, току-виж материалът за мен да върви в комплект с новината за пуча срещу Елцин и идването на власт на Уго Чавес. А ако това е просто римейк на помиярщините, които чух и видях по мой адрес в медиите от ранната пролет на 2005-та, ето ви един далеч по-як кавър –
Truth is a word
Thats lost its meaning
The truth has become
Merely half-truth
So lie to me
Like they do it in the factory

Дневна поза: смърт

Posted in БЛОГ on 15.12.2008 by kuklovoda


http://grosnipelikani.net/modules.
php?name=News&file=article&sid=439
много се радвам, че Митко успя да се справи с НК, НПК, СГС, САС, ВКС и СГП и най-вече с опита да му се припише „опит за убийство, осуетен по независещи от извършителя причини“ или нещо от сорта. Така или иначе- „жертвата“ е жива и ще се занимава с любимия си Хайдегер още дълги години, а Матакиев се надявам, че също до живот вместо да лежи в пандиза ще ме кефи с текстове в стил-
„…Денят в който кучето ми умря, стоеше като препарирано върху бившето легло на баба ми и гледаше в портрета й. След това се качи на моето легло и гледаше в портрета на Дева Мария, който съвсем неудачно или удачно е над леглото ми. След което умря. Всичко това е случайно, свенлив опит за слаба литература. И кво от това. Всичко е отишло по дяволите. Няма литература изобщо. Никога не е имало. Няма и да има. Действителната поява на нещата съвпада с тяхното самоубийство. В контекста на тия анти-разсъждения Достоевски е max-литература и не-литература, защото естетиката му е в гъза, а не на лицето, примерно. И Толстой с всичките му глупости, тъкмо накрая, когато съвсем е почнал да изперква, се е ориентирал правилно и в „Смъртта на Иван Илич” е зачеркнал цялата профи-литература, която, уви, въпреки това се е пръкнала, но слава богу е на път да пукне, защото слава богу хората четат все по-малко, и това е от скромните им достойнства, заедно с големите цици и малкото мозък. Някои тарикатчета връзват двата края чрез писмовни говна, щото не могат като Анди Хуг да печелят маса пари като ритат в муцуните на хората. Текстът е вторичен, ритникът е първичен. Сталин го е съзнавал напълно. Той е геният на ежебитието. Когато отмахнем каждий вертикал, а културата разбира се е един от лъжливите вертикали, абсолютният гений би могъл да бъде само Сталин. Другите се явяват просто говна. Единствено когато умираш поумняваш.“


* на снимката- водещият културно шоу със стюардеси по Re- тв Благовест Златанов се изказва на конференция, че Димитър Матакиев и Васил Прасков не трябва да бъдат публикувани в литературните издания по „етически съображения“.

Истината-последното ми "интервю" по въпроса за нея…

Posted in БЛОГ on 15.12.2008 by kuklovoda

… ха-ха – знаем, че Истината е само една и тя е личност…
но тьй като съм що-годе разбран по характер ето на всички журналисти и т.н. служители истината за това, което се случи през 2005-та и беляза много хора, както се казва форевър… –
The clouds are rolling in
Like a barrier of sin
The colour of the sky
Spells the end for you and I

And we’re not prepared
What happens to us if we don’t get there
And we’re not prepared
What happens to us if we don’t get there

Waiting for the rain
Will it cleanse me of the pain
Purging all the lies
That finished you and I

No, I’m not prepared
What happens to us if we don’t get there
No I’m not prepared
What happens to us if we don’t get there

And I’m feeling tired
And I’m looking slow
And I feel so cheated
But there’s nowhere left to go

Do what you feel, not what you say.

And we’re not prepared
What happens to us if we don’t get there
And we’re not prepared
What happens to us if we don’t get there

Do what you feel, not what you say.

Писна ми!

Posted in БЛОГ on 15.12.2008 by kuklovoda

След като журналистите от Нова телевизия си позволиха наглостта да ми висят пред вратата с камера и микрофон, като преди месец бях неразумно учтив и любезен с тях, да им обещая интервю, щом приключи ловът на вещици спрямо мен вече окончателно реших – повече никакви интервюта! Журналистиката в по-голямата си част не е нищо друго освен промиване на мозъци, евтина пропаганда за панаирджийски цели и комерсиален слугинаж. Клоаката на патриархално-индустриалната bg култура може да мине и без мен.
Поздравче за всички, които се гордеят с това, че са журналисти –

Roxanne
You don’t have to put on that red light