когато въздухът е гъста топла плазма…

sandra xСандра Хофман

когато въздухът е
гъста топла плазма.
едвам пробивам път през нея.
тогава само лудите
и болните,
интоксикираните,
грозните
са вън и
гледат се с мене.
киселото ми прогаря вените
и няма мъничко дори
фалшива еуфория.

виновно недостигната.

напразно.

не умирам.

5 Коментари to “когато въздухът е гъста топла плазма…”

  1. мирише на калиев перманганат в оцет

  2. николай атанасов Says:

    бива си го това

  3. icakfresh Says:

    когато някой пише и гъза ти замирише
    седял си дълго ти на стола и задника ти мяза на топола
    тогава се чукни в каскета и газ на пета
    ходиш кат облъчен от пц-то и ревеш кат някой ти е взел петлето
    тогава осъзнаваш без него май е по добре и викаш ойе
    живота продължава в тая държава

    компютъра е за работа и малко забавление а не да прекарваме живота си на него и да чакаме нещо да стане надявам се че сте ме разбрали все пак очите са важен орган на човешкото тяло без което не моем да киоркаме нещата които ни радват така че по важно е зрението от една шайга електроника

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: