Досевиада

сичко това се случи тогава и тъкмо това- не другаде а точно там – преди 30 години по пътя към нефтохима
младши лейтенант николов бе осочено щастлив че след като сдаде дежурен полк на бубалов ще трябва да пие кафе с командира
би предпочел да си отиде право в къщи където го очаква млада лигава съпруга пред инфаркт когато закъснява
качи се по стълбичките в щаба и на втория етаж почука на вратата с надпис КОМАНДИР
-ВЛез – каза малев без да повишава тон николов влезе и му козерува
седни николов каза малев как изкара дежурството на николов малев заприлича на празна каца от зеле но не се смути а отговори- според мен нормално
-редник петров е лежал в ареста тъй като се е прибрал пиян от градска отпуска
николов кимна
-кой го залови-
аз другарю командир- браво каза малев и очите му се наляха с кръв но спазваше добрия тон
ефрейтор дамианов пак се е самоубил в кенефа
– да другарю командир-кой го намери- аз
-той непрекъснато си търка вените с върха на нож докат не се размъл
рлят и това е гнусно-каза малев акой вкара в ареста досев-
-аз другарю командир отказваше да козирува посред плаца
-и е бил по джапанки
-тъй вярно другарю командир
лечето на малев стана тържествено
-той тъкмо е отивал в спалното за да си вземе парадните обувки и да отиде за писмата- каза малев
ефрейторът така разправят е куриер на полка и заради него вчера цяло поделение остана без писма
освен това е библиотекар и художник
старши лейтенант велев ми се оплака че вчера сутрин му е наредил да му препише начисто лекцията по клиренсите но това не е станало
освен това рачев- подполковник също от чехословакия- та нашето закапече нещо мърмори че му няма новият плакат по българосъветска дружба- зашото досев е художникът на поделението и трябваше да го направи днеска до обяд
-тъй вярно другарю полковник отговори му николов и застана мирно

свободен сте
първото което николов видя на плаца заслепен от слънце и от безсъние ба досев по кубинки и с колан дори със шапка
досев така отривисто му козирува че николов дигна ръката да се пази
-досев- каза ленчето с дрезгав глас  мърдайки стъпалото на десния си крак въртеловидно-
– да другарю старши лейтенант
досев- погледна го смутен и синеочек лейтенант николов тъй заприличвайки на дякона- ето ти 20 лева за да ми нарисуваш на платно момиче с гълъб

..
взех ги и оттам направо в лавката тя бе при портала не ми пукаше че тъжен гледа де отивам та батарейният ни бе изпил вече десетата ютия- цигари стюардеса четири народни вафли лимонада
тогава всичко туй бе на цена 1-20


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: