Радиационна доза поезия от Елица Ганева

lki2# # #

неделната песен на престаналите да вярват
мъжете полюшващи се камбани скрибуцат и се трият във вятъра
жените напрягат предмишници и ходят сковано
скрили дълбоко под полите си проклятия и тайни списъци с имена
на бъдещи синове и дъщери
свещениците потънали в сън спят по праговете на църквите си
малки момчета се събират по хълмовете и се хвърлят един друг като камъни
момичета с въженца около талиите режат и заравят къдриците си
нощни пазачи танцуват сънено и потракват с ключовете си
вратите в града остават отворени и лампите пращят и събарят мъртвите

пеперуди
на прашните подове на мокрите от стъпки килими
неделната песен обръща стрелките на отдавна спрели часовници и се лее
над пияници и мръсници прави ги ангели и ги кръщава в невежество
сега и завинаги

# # #

кой знае кога
е било това
кога платната на малката лодка
са се обърнали
в неравен спор с вятъра

споменавам те често
кога е била тази буря
когато във водата са се търкулнали
всички деца на земята
и са плували с часове
към мъртвото слънце
докъде са стигнали силите им

# # #

когато се носеше толкова леко над мен
и ми казваше
обичам те, мила, но първо обичам тревата
аз се засмях и ти казах
че тя е подаръка на земята
а аз съм дар от небето
и ти никога не се засмя след това
защото не знаеше кое е дошло първо
и нямаше да разбереш от тогава нататък
от къде идва всичко това в ръцете ти
и защо под краката ти идвам и си отивам толкова меко

малките кротки вълни на вината
не си отиват завинаги
по-верни от теб и мен които враждуваме

ти който се смяташе за твърда земя
и аз която падах дълго и спях с глава
увесена върху лактите си
трудно е с тези тела от кал
трудно е когато не знаем
от кого сме получили
последният си подарък

# # #

камшикът който ти подарих
връчвам тържествено
жест подвързан здраво
от древните майстори
залепили страниците
защото никой не би ги разгърнал
преди мен какво знаеш ти

когато ме посреща
плясъка на копитата ти
защото ти нямаш
бели каменни стъпала
блъскаш ме в гърба
защото ме обичаш
само ако стоя крачка пред теб

предупреждавах те

всички ние ще излезем от тъмното
и тогава кой ще си ти
който ме злепоставяш
с усмивката си и с гнева
с дланта която обезформя лицето ми

моят подарък
правих в тъмното
под отломките на града от кал и глина
докато премазвах пръсти
и потривах засъхнала кръв
за теб
ти който още не си забравил
вкуса на сукалче в устата си
ти с очи на стършел
и ръка два пъти по-малка от камшика на рамото

вървим като нещастни пленници
и подритваме смърдящите миди по брега
завистливи и грозни като ято изгладнели лешояди
чистата плът насън е разядената ни закуска
в града където са останали само болести и никакви хора
кой си ти че ме злепоставяш в глада и в ситостта си

попита ме само едно и аз отговорих с половин уста

бог е шишенце спирт
бог е вакса
за боси крака
черни са стъпалата ми
има бяла подкова зад мен
ако можех да се обърна и да си върна
жеста

# # #

бдение за мъртви късове

тънката кост
с която се задави
помня
нямаше изтръгване

„делата ти
тежат
като камъни
по моето дъно
по твоето леки и гладки
божествено мълчаливи
риби“

виновна

и ето
с моята тежест
ще дойде твоето
упокоение

и си спомнях
думите

ще подкосим
ми каза
и ги подкоси
и нямах време
за очакване

увехналата ми ръка
се рони
защото нямах сили
да издърпам
което беше кост
не корен

# # #

на една крачка
от всичко което не се е случило
пиша докато те търся
танцуващо насекомо
мед по пръстите
в обятието на твоето име
Незнаен


13 Коментари to “Радиационна доза поезия от Елица Ганева”

  1. kuklowoda Says:

    тази публикация е следствие на историческия разговор на цанов с фокси в нейния чат, където тя казва, че има против само скрийншотовете от блога си – е – ето нема скрийншотове, а се знае, че каквото не е забранено от закона, е позволено, а каквото не е позволено от закона и не е забранено, резултира в повод за текстове, като на песента от клипа, който е също откритие на гореспоменатата фокси/ганева и е свито, но не като скрийншот, а така – изцяло от блога й
    хахахахахаха

  2. kuklowoda Says:

    Фотошедьовърът „Фокси гласува“ е на Алекс Пътова
    http://alex-malex.blogspot.com/

  3. хаххахаххах всъщност пишех на този плакат лесбийки обединявайте се
    някакъв разгърнат хуманизъм ме беше обзел..

  4. между другото твоите прояви на хитър петър стават направо пословични
    😀

  5. kuklowoda Says:

    черен петър 😛

  6. kuklowoda Says:

    а това с лесбийките
    хахахаха
    мислех, че се гавриш с екологията чесно…

  7. е отгоре пишеше нещо като blow for food така че може и екологична гавра да го наречеш ххахахха

  8. kuklowoda Says:

    да – знаех си аз, а и това „Фокси“ си мирише на еконацистка сексология 😉

  9. fox Says:

    пхахаха ще ти кажа аз на кво мирише хаха,

    Петре..
    😀

  10. kuklowoda Says:

    Пешо lol

  11. пешка, пешкаа…

  12. kuklowoda Says:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: