От архивите на Рамбо-13

LethalInjectionTableкой може да забрави одиозната дама

автор на трансгресии, скандали и текстове

Станислава Ненова

Сара или поредният глупак

Сара вървеше с бързи крачки по тротоара, докато раничката подскачаше нагоре-надолу на гърба й.

– Ела да те видя за малко! – познат глас й подвикна от отворения прозорец на партеров етаж, който току що бе подминала.

– А-а , Евлоги тук ли си, добре, слагай кафето.

Затваряйки външната врата на апартамента, тя бързо се устреми към кухнята без да се суети и оглежда наоколо. Знаеше, че Евлоги имаше много зла бабетка, която само чакаше да му дойде някой на гости и почваше да сумти и да гледа под вежди, грешка не под вежди, защото тя отдавна ги беше оскубала, а на тяхно място стояха дъгоподобни черни линии, като незнайно защо дясната винаги беше по-дебела и назъбена.

– Бабето телевизия ли гледа ?

– Не, отиде на пазар!

– А ти какво правиш?

– Чакам една приятелка да дойде.

Сара започна да вади съдържанието от чантичката под учудения и любопитен поглед на Евлоги. Първо извади три плюшени мечета, за които разказа, че са семейство. После едно стъклено топче и едно по-голямо на Майкрософт, приложението му беше, когато на човек му е нервно, да го стиска и така хем да заздрави китката , хем да отпусне напрежението. Последваха два албума за снимки, морски, както тя каза, като на единия корицата вече беше се отскубнала. Освен стандартните портмоне, чантичка за гримове, дезодорант, парфюм, два презерватива, тефтер, две химикалки, безцветен лак на сърчица и четка за коса , Сара извади тесте карти, малка табла и 20 разноцветни ластичета за коса. Именно последните станаха обект на нейното занимание, тъй като внезапно й хрумна да сплете дългата си гъста коса на малки плитчици, чийто завършек да бъдат тези цветни вързалки.

– Ти пак си помъкнала цялата къща. Да не се местиш отново?

– Не, просто обичам всичко, от които имам нужда да ми e под ръка.

А и явно обичаше и никак не се притесняваше всичко, от което има нужда, да бъде стоварено на масата като току-що отворена сергия с изгодни дребни дрънкулки.

Докато плетеше вече трета плитка, като чат-пат почиваше с глътка горещо черно кафе, се звънна на външната врата.

– Евлоги..ако преча.. мога да…

– Ти луда ли си, нали ти казах, че чакам една приятелка да ми гледа на кафе.

На последната реплика Евлоги й смигна някак по детински и докато тя се чудеше дали му отива или не за неговите 35 години, той си показа главата през прозореца и с нещо средно между хлапашко-невинно и шизофренично-лигаво гласче изписука:

– Отварям ти, идвай!

Влезе момиче, някак състарено за годините си, облечено в черно, изключително кльощаво. Седна, прехвърли крак върху крак, каза ли, не каза здрасти, запали цигара и нещо започна да си говори с Евлоги. Колкото и да се напъваше Сара да разбере какво си говорят, чуваше само откъслечни думи. Не че говореха тихо, не че пелтечиха или мънкаха, просто тя колкото и да полагаше усилие нищо, ама нищичко не вдяваше. Хвърли поглед към телефона на масата. Хрумна й безумната идея, че в него има бръмбар. Чак сега се заслуша в гласа на говорителя по радиото и хвана последната му реплика. Следващата песен била за двамата, които в този прекрасен следобед пият кафе. Дали пък не ставаше дума за двамата отсреща. Сара погледна отново непознатата и започна да открива в нея типичния образ на вещица – ето го издължения нос, мазните дълги клечести коси, сивите торбички под очите, някакви изпарения се носиха над нея, зърна и голям сребърен кръст, закачен на груба черна кожа. Сара се сепна при вида на кръста. Заключи някак съвсем естествено, че теорията за вещицата се разпада, а двойката пред нея всъщност са двама влюбени. И не това беше странното, а усещането, че това са единствените влюбени в света, които си гугукат нещо на по чаша кафе. Мислите на Сара претърпяха нов обрат. Какво тогава тя правеше тук – да, тя се сети, че всъщност са я извикали да ги охранява от нечисти погледи и да ги брани от враговете им. А кои бяха враговете им? Сара и затова имаше отговор – тези, които ги подслушваха от телефона, тези, които им досаждат от радиото, дори СОТ не беше вградил просто адаптери, а скрити камери, които да ги следят навсякъде. Сара рязко се изправи на крака и с отривисти ловки движения се закани на скритите камери, показа на какво е способна. Няколко бързи хватки с крака, които беше научила от таекуондото щяха да поуплашат враговете. Като истински нинджа тя размахваше ръце и крака, готова да ги смачка. Както внезапно стана, така и неочаквано седна отпуснато на стола. Ново безумно видение беше й се появило. Всъщност пред нея на кафе стояха Адам и Ева, още неизкушени, а тя беше змията съблазнителка. Сара започна да се вие под краката на масата и техните столове като същинско влечуго и да съска.

Евлоги я погледна безучастно, потънал в своя свят. А светът беше застрашен според Сара и именно тя беше най-голямата заплаха, защото именно тя ще изкуши първите хора и те ще бъдат отлъчени от рая. Сара си каза, че е дошъл момента за нейната саможертва – тя трябва сега да умре от куршум, за да бъдат спасени. Легна по гръб на пода, скръсти ръце пред гърдите и зачака изстрела. Стресна я внезапен шум и тя вече знаеше, че това се е случило, но може би ще се прероди.

За Сара мъглата беше непрогледна.

Когато се опомни, беше минал вече месец и тя крачеше бодро по улицата пак със същата походка, пак със същата натъпкана раничка, която подскачаше нагоре-надолу на гърба й. Евлоги я видя отдалече и подвикна по онзи същия хлапашко-невинен и шизофренично-лигав начин.

– Айде да се разходим в градината на това хубаво време.

Седнаха да пият кафе в кучешката градинка. Така й викаха, защото там стопаните най-редовно си изкарваха песовете на увеселение – тоест на пикане и акане на воля за сметка на нищо неподозиращите случайни минувачи.

Евлоги пиеше на бавни глътки кафето с пет захарчета.

– Сара, много си хубава.

Тя се усмихна срамежливо.

– Няма ли пак някога да се влюбиш в мен.

За да не бъде директна, тя даде уклончив отговор:

– Това никой не знае.

– Абе, Сара, ти оня път като дойде в нас…такова, нали ние с Камелия смъркахме хероин и ти лежеше на земята …може би, защото там е най-чист въздуха. Разбираш ли, няма изпарения… untitled1

2 Коментари to “От архивите на Рамбо-13”

  1. Дааа, Стаси беше чудесна. Включително и гърбом към Матакиев.

  2. kuklowoda Says:

    дай да я издирим отново lol

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: