Архив за септември, 2009

Лека нощ деца

Posted in Beatitude, Русский паломник on 30.09.2009 by kuklowoda

Максим погиб при невыясненных обстоятельствах незадолго до своего семнадцатилетия, его тело нашли в реке Десне под Брянском. В тот вечер он должен был ехать на поезде в Москву на концерт.

Садистично

Posted in фани желязото on 30.09.2009 by kuklowoda

автор: елица ганева

преместваме бавно садистично мебелите от стая в стая от къща в къща разделяме от сутрин до вечер дялба тънки иглички тънки намеци какво ако съм те обичал щом сега искам само отчет само отчет само отчитам ти тук аз там от стая в стая от къща в къща от камък в камък
зид първо бе зид в съседство сега е зид около мен около мен и около теб зида да преместим по-лек от пиано мила ми жено сега ти ще свириш на зид с тънки пръсти докато аз композирам камъни нашето студено сбогом не може да живее без вой и бой без виелици без студен зимен ден в който си отиваш по ношница кучето на добрите съседи с по-здрава ограда от нашата ще те върне то е кучето на сакат и сляпа то от теб знае по-добре как се надявам на твоето завръщане заедно ще решим това заедно ще решим задачите по математика на малкия но къде е той и от кога не се е прибирал вкъщи никога не го е имало не, наистина?! и двамата се хилим жълти и на петна като мушамите в стола където някоя беше готвачка и кърмеше всички мъже всеотдайно днес един мъж каза целувам те безвъзмездно кой мъж ти го каза отчет искам отчет само отчет думички в цифрички детски смях марципан по зъбки отмествам въпросът отмествам го мила от стая в стая от къща в къща от канала на мивката до канала на мъртъвците тя е гола в иконата аз гол лежа под себе си не си подавам ръка не сам си подложих крак и от нищо не ме е срам но има доста неща за пренасяне и тази почивка любима не е никак заслужена ще нося тежко и затова ти държеше креватите да са метални пружините да са твърди гардероби със скърцащи панти хранеше ме с коприва спокойно казваше имаш нужда от още желязо в тялото имам ли нужда да нося желязото от тяло в тяло от камък в камък…


Halal

Posted in burka, generative art, halal, muslim, processing on 30.09.2009 by Горски дух

output-8401

output-12630

output-10554

Голямото четене

Posted in Гибель богов on 30.09.2009 by kuklowoda

бялата раса е най-образованата в света и нейният втори дом е библиотеката

sanger

Репортаж от Фестивала на лошия вкус

Posted in Пластелин, Рамбо 13 on 30.09.2009 by kuklowoda

за всички, които бяха в чужбина или в провинцията и не можаха да присъстват, гледат и участват:

– дойде точно половината публика от очакваната бройка зрители – около 3 500 човека, което за българия не е зле lol

– единият от zev died orchestra бе заминал за англия, но другите двама се справиха, поне за моя вкус отлично, но аз слушам и харесвам такава и подобна музика – та с две думи на мен доста ми допадна

– за доброто настроение на гостите, тоест алкохола, отговаряше звезда от сериала „Забранена любов“, аз такива неща не гледам, но младата дама беше красива

– имахме двама гости от сингапур

– продан марков водеше много яко, накрая се напи и почна да забравя кой след кого е и как се казва и стана още по-яко

– откри евгени илиев, но не с проза, както си мислехме, а със стихове, отвори лаптопа и прочете две неща, беше много кратък за съжаление, защото текстовете му бяха добри, а в интрото, каза че така и за десет години не е разбрал още, с какво точно се занимава рамбо 13 – с престъпления, с литература или просто с провокации

–  след него традиционно силно заби силвия томова и не на шега започна да реже бебета на сцената, тоест на балкона на галерията

– направиха репортаж на живо по националното радио

– лъчезар лозанов се впусна в дълъг социално-екзистенциален сет –  направо трип, а комисарският му каскет бе хвърлен в публиката и отиде чак на улицата

– обявиха, че ще чете руми райкова, но не бе открита и микрофона завладя иво цанов с авторска реч, която ми е неудобно да цитирам, но бе много въздействаща. после заби зловещо на фона на нещо като мартиал-индъстриъл и метна бутилка по публиката, която за малко да утрепе алекс иванов. гости и домакини се смутиха и започнаха да гледат странно, но с разбиране (след десет минути)

– най-накрая излезе руми райкова, която остави впечатление, че се е напушила в близката градинка, но това бе по-скоро артистичен похват – тя такива неща не прави, после й взехме допинг-проба, за да оборим евентуални недоброжелателни коментари

– след румяна преместихме четенето от балкона сред народа, който се бе поизместил по посока на улицата, опасявайки се да не ги уцели нещо от позиционираната на втория етаж сцена. преди това на запис от сащ чете николай атанасов и буквално целия цар симеон го гледаше, защото галерията отвори широко врати. хората му се радваха искрено и дори му ръкопляскаха два пъти, защото помислиха, че е свършил предварително. опасявам се, че и мнозина помислиха, че е на живо, заради атрактивното му изпълнение.

– първа сред народа чете дете кафка – ако не се лъжа два силни текста, който ги е чул и разбира от литература трябва да ги е харесъл, но всъщност след ники и публика, и водещ и участници вече бяха на черешата

– след нея дебют направи 15-годишната деветокласничка от нгдек  диана коленцова, която ако продължи да се занимава с глупости като литература, ще стане много добра. прочете текста си скорострелно, рапирайки на тема емигранти, вълци и граници

– после излезе данаил досев с размазващ психиделичен сет и публиката направо невярващо зяпна – много добър, а по шестобалната система – отличен

– следваше грим-кора или по точно грим-кура на силвия канин – заедно с досев – най-добре приетите на фестивала. контрастът между външния вид на млекодайна дива и много талантливите й брутални текстове взривиха минувачите и тълпата

– после четох аз, като водещия ме обяви за димитър матакиев

– всъщност аз подгрях за звездата – след мен чете самият матакиев, който каза, че презира публиката и за това ще й предложи текст отпреди десет години. преди него, обаче направи истинско вербално шоу, като изхейти всички и заяви, че водещият иска да спи с него и ако се държи прилично може да има ден, но видимо се гавреше

– последва пърформанс на иван шентов, сандра хофман и непознато лично на мен атрактивно момиче с много обици и лилава коса, която си направи пиърсинг на сцената и остави в недоумение хората с диоптри, долната си устна ли е продупчила или езика, лично аз чух поне няколко версии. през това време шентов направи колаж от свои стихотворения, разбърка им редовете и ги режеше с ножичка от балкона, а те падаха като снежинки върху публиката, след това балкона се зае от сандра хофман, която седна май по турски и чете, но за първото не гарантирам, защото вече отдавна бях отвъд доброто и злото

– фестивалът на лошия вкус завърши с млад талантлив актьор, много готин, който чете речи на тодор живков на бюста, но не на вожда, а на силвия канин, призовавайки я да прояви класово самосъзнание и да стане едно неразделно цяло с народа

– всичко приключи със запой в близката кръчма

рамбо 13 благодари на организаторите, домакините, музикантите, медиите, посолството на сингапур в българия и на всички, които бяха с нас, имаше дори такива, които издържаха до края – впечатляващо!


Античен Кеч

Posted in BRITISH WRESTLING HALL OF FAME on 28.09.2009 by kuklowoda

1търновският воаьор  пусна серията Wrestling used to be Art:

един женски поглед към изкуството на борбата

опасявам се, обаче, че мъжете още от античността най-често гледат на въпросната област от човешката култура така2
best-trophy

International Congress of Writers for the Defense of Culture

Posted in Lettres de guerre on 28.09.2009 by kuklowoda

rip André Breton

September 28, 1966

„During 1935, there was a conflict between Breton and Ilya Ehrenburg during the first „International Congress of Writers for the Defense of Culture“ which opened in Paris in June. Breton, had been insulted by Ehrenburg—along with all fellow surrealists—in a pamphlet which said, among other things, that surrealists were „pederasts“. Breton slapped Ehrenburg several times on the street, which led to surrealists being expelled from the Congress. Crevel, who according to Salvador Dalí, was „the only serious communist among surrealists“ was isolated from Breton and other surrealists, who were unhappy with Crevel because of his homosexuality and upset with communists as a whole.“

често ми е бил досаден, но какво да се прави – когато революциите в изкуството се вземат насериозно винаги е досадно lol

the end of the maps

Posted in Великите географски открития, от алжир до намибия, purple rain on 28.09.2009 by kuklowoda

the end of the maps
тя ще спре да посочва месина кордова нан и лион
с лека ръка и сини пръсти
докато пресичаше градовете
с черен молив през
лилавите граници протоци входове изходи
лилави езици които се вливат в реките
тя се увива в картата и танцува където поиска
от алжир до намибия
от пъпа надолу е страшно объркана

да знаеш че земята се върти че ти си земята че се въртиш
и не можеш да го укриеш така най-подло да го укриеш
от всички останали да си го отнесеш скришом
но има само четири известни посоки
останалите си ги измисляме и си ги чертаем
отвъд края на картите
а списъка със наличия е гъвкав
де да го знаеше по-рано
дописва се и се изтрива хронично и маловажно

толкова иска да ти покаже
че пробива хартията
виждаш ли където е имало някога точка
ще има някога дупка
представи си такова нещастие
да не паднем заедно в нея
witch-hunt

За цялостно творчество

Posted in all your milk are belong to us, Велика Швейцария, The Fearless Vampire Killers on 27.09.2009 by kuklowoda

Известният режисьор от полски произход пътуваше за Цюрих, за да получи награда за цялостно творчество на кинофестивала. Церемонията беше насрочена за днес…

Писма от Петър

Posted in 2005, no pasaran on 27.09.2009 by kuklowoda

That’s when I reach for my revolver

That’s when it all gets blown away

Moby

Намирам се в психиатрията на Затворническа болница. Преди няколко дни съм опитал да се обеся и всички неуспели самоубийци ги пращат тук, защото несъмнено може да са луди. В горе-долу просторното помещение – нещо средно между болнична стая и килия има ветерани на борбата с живота – с превързани китки, с белези по врата или на системи – да се прочисти организмът им от събираните с месеци хапчета за заветната цел.

Когато си затворен е важно да си пишеш с някой. С приятелите, с тези, които чувстваш за близки. Ето как става, защото иначе ти четат писмата. Като адвокатът ти идва на свиждане, незабелязано от охраната подаваш под стъклото гъсто изписаните листа. Пред затвора го чака някой твой човек, който ще съобрази кое листче за кого е. Следващия път обикновено получаваш обратно същата купчина намачкани хартийки. Слагаш ги в джоба, претърсва те първият пост, втория – оглеждат ги, но минават за “бележки по делото” – водил си записки от разговора с адвоката, такива неща нямат право да четат или най-често не им дреме. Вече си в килията и жадно поглъщаш новините отвън.

Някои писма са по-различни от другите. Петър. Добре, че се е сетил да пише. Страшно сме близки. Ако се бяхме срещнали преди двайсетина години съм убеден, че щяхме да се чукаме. Сега и двамата сме женени, имаме деца и ще пропуснем този етап. Дори съм му станал кум.

Василе,

Макар, че мразя епистоларния жанр, бих ти написал много писма и бих ти разказал в тях целия си живот на един жалък буржоазен човечец от неговия път през детството и училището, през личните и общи трагедии до борбата му за любов – да я завоюва, да я задържи и т.н. За жалост обаче всичко, което действително ме вълнува не е такова, че да мога да го споделям с твоите надзиратели, ако стане издънка. За това предпочитам да не ти пиша нищо. На мен ми се къса сърцето за вас с Мария, но предполагам, че теб това едва ли особено те вълнува – моят личен потрес е някаква жалка смешка на фона на трагичното положение, в което ти се намираш. Пък и човек му пука не за тези, които го обичат, а само за онези, които той самия обича, това го разбираш, то е ясно. Някои твои “приятели” се опитват да ме убеждават, че ти винаги си бил някакво нравствено чудовище, някакъв непробиваем самовлюбен егоист, на който не му пука за нищо друго и за никой друг, освен за собствения му душевен и материален комфорт и кеф, някакъв нарцис, който се смята за по-велик от всичко живо и т.н. и затва според тях щяло да е супер гот да те изнасилят, да те пребият, да те преебат, да те ограбят, да изгниеш в затвора, да полудееш, да пукнеш и въобще да бъдеш тотално, мъчително и поетапно унищожен. Аз не споделям тва извратено становище, нито смятам, че тези хора с нещо си са по-добри от теб, за да те съдят и да са готови да си бият една чекия ако разберат, че най-накрая си сринат. Аз не смятам, че в изброените по-горе качества самият аз или който и да било друг човек, който познавам се различава съществено от теб. И въобще не смятам, че с нещо съм по-добър от теб или по-лош от теб. Ако с нещо си по-различен то е че си маниакално упорит по един екстремен и безусловен начин, което за мен се дължи на 3 неща :

– безапелационно си убеден в своята правота и в своята свръх ценност, но всъщност кой не е – при теб просто е по-открито, по-непредпазливо е това, може би по-малко лицемерно или пък може би декларираната липса на лицемерие също си е някакъв вид лицемерие, не знам.

– ти просто си си маниак и тази манящина се проявява до оливане във всяко нещо, с което се захванеш.

– ти си супер глезен, в смисъл беше супер глезен като възпитание и като начин на живот, имам предвид в съвсем битов план.

Сигурно това ти звучи противно-буржоазно. Извини ме за студеното и жестоко писмо. Сигурно ще ти прозвучи нелепо, но го написах, защото те обичам. Ти знаеш, че между нас имаше и се надявам да продължава да има някаква духовна връзка. Това означава за мен, че поне аз се интересувам от теб и дълбоко ме вълнуваш като човек. Ще ми се много да говорим, в редките моменти, в които това е ставало през последните години е било истинско. Иска ми се да ти задам множество въпроси за цялото това тресавище и предисторията му и всичко, но няма да задам тези въпроси сега. Всъщност те може би се свеждат до един единствен въпрос, който най-много ме вълнува – защо позволи да те набутат там, където си в момента? По някакъв начин и ти спомогна това да стане? Защо го направи? Защо? Можеш да ми отговориш, ако искаш. С обич. Петър

Излизам под домашен арест. Живея в окупационната зона на омразата и болката. Ако знаех, че точно това ме очаква отвън, нямаше да имам сили да издържа вътре. Тези, без които не съм си представял, че мога да дишам са напуснали живота ми. Често мисля за самоубийство, ето и сега го пиша за да не го направя. Отчаянието ме залива, страх ме е да остана сам, а ако има някой в стаята ме обзема чувство за безнадеждност, че изобщо нещо ме свързва със света. Стана най-лошото.

Виждам няколко пъти Петър и жена му. Говорим. Споделям колкото мога, крия повече отколкото бих искал или е по-скоро точно обратното – не знам. Вече няма значение. Абсурдно е, че някога е имало. Миналата година рожденият ми ден беше истинска оргия. Всъщност продължи цяла седмица. Рядко изтрезнявах и се наслаждавах на всяка минута. Свободата да чувстваш каквото поискаш. Да си себе си. Да обичаш. Сега на 2 август беше истинска панихида. Тиха музика, никой не се напи. Седим. Говорим. Тогава видях Петър за последен път. Към три с Екатерина си взеха такси. Бяха уморени, не си легнахме както друг път много пияни при сутрин. След седмица отворих мейла си. С Петър се бяхме чули няколко пъти по телефона, бях му пратил някои разкази, които не бях сигурен дали искам да публикувам.

Здрасти Василе,

Интересно ми е какво мисли Мария за тези разкази. Не виждам защо “Снимката” да не може да бъде публикуван. Чувствам, че си зле. Не от разказите – от гласа ти по телефона. Звучи тъпо като го кажеш, но имам някаква буца в гърлото. Запалих ти една свещ следобед – онази от манастира. Сигурно е някакво суеверие, не мога да се отърва от усещането, че ми звучеше като Мишо и като Пешо Ангелов, когато за последен път говорих с тях. Готов съм да дойда веднага, ако мислиш, че искаш да ми кажеш нещо още по-искрено, по-дълбоко или по-пълно от това, което вече съм слушал. Или просто ако имаш нужда да се видиш с мен. Не знам с какво ще ти помогна, може би с това, че ще те изслушам или с това, че водим разговори. Нямам и съвети вече, пък и те биха били абсолютно тъпи. Сигурен съм, че и от най-дълбокото блато има шанс човек да се измъкне, с Божията помощ и с усилията на собствената му душа и на собствения му избор. Стори ми се, че си объркан и не намираш този избор. Изборът се прави, когато нямаш избор, защото не е вън, а вътре. Нещо изведнъж решава дълбоко в теб, много по-дълбоко от мислите и емоциите. Помолих се за теб да направиш този избор какъвто и да е той – аз не знам какъв е, но знам какъв не искам да бъде. Разбира се това не е в моите сили и не знам в чия власт е и как става този избор – изборът да живееш и да си изцяло ти, а не някой друг. Понякога това, което мислиш, че си ти – не си самият ти, а някои друг фалшив виртуален образ, лице на зомби. Истинското лице е нещо по-дълбоко, което няма външни измерения. Ако сега си още буден, можем да обменим няколко писма по мейла, ако имаш желание. Изпращам и текста на една от любимите ми песни и клипове на U2 – за теб и Мария, защото ми се вижда много подходящ за нещо  дълбоко, което искам да ви кажа, но не мога да го изразя. Разбира се това може да са си само ”моите романтични представи”. Трудно ми е да боравя с вашия речник. Не искам да се чувствам като натрапник, който нищо не разбира и само плямпа и се меси там където не  му е работата. Но аз ща не ща съм намесен, заради моето сърдечно отношение към вас и за мен само това има значение, дори и да съм ви досаден, защото ви обичам с всичките ви слабости и недостатъци. И с всичките ви неизлечими глупости и простотии. Някак си сме прекалено близки. И не мога да остана просто встрани. Никога няма да си простя подобна безучастност вече, каквото и да стане. Струва ми се, че когато говорим в погледа ти долавям някакво високомерие, от сорта – тоя никога няма да разбере трагизма и величието, ама айде, и без това не може някой да е като мен- единствения толкова свръх, толкова нормален или не знам кво си. Има някаква нотка на добре замаскирано пренебрежение, което трябва да се правя, че не забелязвам, за да говорим изобщо. Сигурен съм, че това не си ти, но къде си ти под него? През последната година все ми се е струвало, че има някакъв проблем, някаква преграда, когато общувам с теб. Може би това, че не желаеш да възприемеш, че другите наистина са други, че не са същите като теб, но това не ги прави по-малко ценни, а напротив – това им е ценното. И чудно е как все пак хората разбират. Как все пак си приличат, въпреки, че са съвсем различни. За мен това е било винаги нещо свише. Има език, който протича извън света, извън думите. Дори и на хартия. За мен освен това липсата на кур не е непременно недостатък – въобще не разбирам гей-философията. Напротив – понякога курът е сериозен проблем и дори голям недостатък като се чудиш кво да правиш с него или като главата му ти стане единствената глава в организма ти. Това е малко майтап, но за мен путка не е обидна дума. Точно напротив. Не става дума, както сигурно ще го изтълкуваш, че  сексуалната ориентация има значение хората да се разбират помежду си. Не смятам, че е точно така. По-скоро не вярвам в никаква ценностна система, по която хората да бъдат оценявани като им се лепят етикети – жени=боклуци, еснафи=боклуци, аз=съкровище. Да не би Иван да ти пълни главата и с такива прелестни глупости а ла великия мачо-комплексар или ти сам си ги измислил, или може би си ги почерпил от Ленин. Понякога твойто ми звучи като пълен болшевизъм едно към едно, само дето в ролята на пролетариата са вече други общности, а ти – working class hero. Надявам се не говориш много неща на сериозно, никаква идеология не заслужава да се тровиш с нея. Да делиш света на аз и другите води право към параноята. Възможно е изобщо да не съм прав в преценките си към теб. Възможно е и те изобщо да не те интересуват. Сигурно звучи адски тъпо да изразиш нещо съкровено в теб, пък и съкровеното винаги е това, което най-много те е страх, че ще бъде оплюто, неразбрано, осмяно. Общуването с вас ме накара да стигна до – ебал съм му майката на съкровеното, то не е мое, не е моя собственост, не е моето най-скъпичко съкровище, което си къткам за вечността. Все едно какво ще става с него! Знаеш, че и двамата с Катя много ви обичаме и теб и Мария. Надявам се не вкарвате това само в сексуален контекст. За нас ти си Приятел, ти си Васил.

Поздрави! Петър

Първата ми мисъл е – пичка ви майчина на всичките. После ми става приятно, че на някой му пука и ме обича – най-курвенското унижение за виновния. Освен това е хубаво да получаваш и-мейли, когато си арестуван. Дори от тези, с които не си спал. Дреме ми, че ченгетата открито се хвалят, че ми четат пощата. Май от доста време насам от писмата, които пристигат ме интересува единствено края – като в отчайващо дълга книга. И това от кого са. Ще чакам някои писма цял живот. Тези от Петър вече ги получих.