Сега виждам пръстта в небето

сред лайна и курове – свръхдоза литература от елица ганева

# # #

сега виждам
пръстта в небето

когато сънищата
ни обърнат гръб
ние ще сме първите
които ще паднат на колене
и ще запалят огън
в огнището на собствените си тела
сезонът на риболова свърши
стръв за отдалечаване на рибите
брегът е за да остане далеч
ти влизаш при тях те се връщат
там където вече те няма

размяната на суша с вода
клони в езерото
ще останем ли и ние така
да стърчим от дъното
тиня по раменете
черупки режещи стъпала

самоделни мънички бомби
взривове език устни пепелта на насилието
лежим преди да ни открият учените
кръвта бяга през глава
ние бягаме през глава
сляпо усилие

сам вътре и вън от къщата
пали възглавници и листа
никой не те е молил
никой не те е молил
да гледаш толкова от далеч
краят на отводняването
в коленете й задушен заек
нищо не ни се яде вече нали
малките лакомници
около масата ни мразят
те са наши деца и ние сме техни деца
никой не знае в кого първо е дошла омразата

разпореждай се като у дома си
това не можеш да го правиш под небето
и между сипеите
това не можеш да направиш
толкова мръсен и сив
сине дъще
труден момент за вас безименните

# # #

те ти дават време
а ти казваш че нямаш какво вече да дишаш
блокирани в белите дробове паузи след дишане пре-дишане не можеш да говориш без паузи колкото и много да искаш да ми разкажеш не е всичко не е било всичко за да го разкажеш без разрязвания без задъхвания представи си колко трудно ще стане когато ни споделят кои са били нашите донори . налягане в пирамида . налягането в стаята ти когато си сам * тежко е да се диша а ти се прави че си играеш рисуваш и пишеш а ти спи върху възглавници чисти калъвки знам че държиш да се разтварям даже в студена вода имаш изисквания и не си спестяваш грубостите пък и защо да го правиш ще ме научиш все нещо ще ми затегнеш ръкавите на гърба така завързан се съчиняват най-кратките песни от които момичетата плачат а сърцата им почват да стържат колко по-тъжно да стане- пак ти се доприказва гърчовете на думите градусите слабичките крачета на сричките които кашляме др

# # #

зин каза че идва есен

скок
соколче албинос
подскок
в дъжда от совички


# # #
не- аз с не-ти лежи
лице в лице

на стара ракла
чужда котка

предъвква
калничко перце
untitled1

13 Коментари to “Сега виждам пръстта в небето”

  1. kuklowoda Says:

    не за друго – едно здрасти да мине да каже 😉
    http://foxeto.blogspot.com/

  2. zanov Says:

    тя пак ли се сърди

  3. kuklowoda Says:

    не – надявам се, че само псува 😀

  4. kuklowoda Says:

    въпреки, че – ето никви снимки – само нейната и текстовете, не са задушени – говорят сами за себе си, направо викат – обичайте ни и ние го правим 😉

  5. kuklowoda Says:

    Звярът сълзи лее, че фокси не е от сф, да чете с нас и да разкъртва публиката, доколкото е налична lol

  6. kuklowoda Says:

    на фона на поредната, юбилейна 50-та фотоизложба на алекс, която също не е от сф и по-горното си остава миражжж (засега :p)

  7. kuklowoda Says:

    foxe „не грешите никъде! не е ли вълнуващо?“ 😀

  8. в диалозите ми е силата, както виждаш хахах 😀

  9. kuklowoda Says:

    платонизъм и тфа е – сократ-суперстар!
    да черпи с по една свирка тъпото копеле

  10. елица си я бива! Време е да се появи и да чете с нас. И да фърлим нещо от нейните камъни в литвестник…

  11. kuklowoda Says:

    хахаха ако бех простак щех да кажа
    и да й се изфърлим на очилата
    ахахахахахаха

  12. kuklowoda Says:

    сори, сори – елица веднага идвай да четеш с нас
    търново тесно за твойта душа е, душа lol

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: