В кофата с грухтене

_MG_0831BЛъчезар Лозанов

Свириш върху зъбите на алигатор

Сред помия сънища оръфляци
изгряваш гола – реотан.
Стените неестествено просветват,
стоварват тъмните кълбета
сред дъднене, подземен пукот.
И айде стига сте ме будили за делник,
и айде стига! в кофата с грухтене –
хвърчат си сънищата въпреки и пре.
Дъжд сънища,
изтърсиш ли се от улука –
съдрано боди и смрадливи локви…
А подсъзнанието чопли
загърбило ме сякаш съм му свако
и тия сдупчени улуци стават
реката Нил с видения и чапли.
Насред насядалите алигатори
върху вълните месоядни и зелени
недосегаема
от зъбите им зяпнали изваждаш звуци,
изтръпнали – за пост, молитва и кореми бели.
Защо сред алигатори дебили?
Събуждането нищичко не казва –
верижката му дръпвам все навреме
и то със мусене, с протяжност ми отвръща
подобно тоалетната чиния.
shit

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: