Сякаш лепило на танкове

ewwqДобринка Корчева

ПАВИЛИОНЪТ НА МАРКИЗАТА


Има една проста проста история
за една жена
която имала къща, къща
но пред нея нямало нямала
ни пейка, ни куче, ни куче
затуй жената често в парка седяла
канубис с поглед садила садила
край нея прехвърчали чайки и котки
и рошави, рошави дилъри
на брашно, гъсеници, наводнения
седяла догоре наведена
и поемала и поемала дълго
пътя неделен, следобеден, уличен
жената го дишала вдишвала бързо
сякаш лепило на танкове
сякаш подметки
а после кръгла и дъбова
кръгла и дъбова
в къщата къщата се побирала
в леглото от рози с перачни печати
тя чело в стената на вятъра блъскала
после кръгла и дъбова кръгла и дъбова
се точела цялата нямост от клетките
и само фазанът фазанът с канарчето
в кафез завещан от ст’инкачичодядои’еля
дюдюкал до късно до късно
напълно откъснат
от своята тъкан и къщна материя
ха насочете го право в пунктира
щом мислите жерав че иска да бъде
или поне жеравче, жеравче
в леглото, леглото ти, малка Юкико,
дето си кършила, кършила, скършвала
салфетките подли на хирошимите
А стопанката охка, охка, та пъшка
скоро ще дойде съмване-стъмване
стъмване-съмване

и за – зор – зор – зор- яванеeww

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: