Къщата на удоволствията

УЧА СЕ

да пуша без теб

в лятото на смъртта

сиамските сърца

получават нулева доза

автобусите са пълни с речни камъни

живееш под своето име

цигарите ти издуват

джоба на панталона

откраднал си за мен

пластмасов пепелник

от една закусвалня


МАСАТА

косата на вълка гори

хамалите пушат

изнасят мебелите на слънце

сънуваш че си жена

после казваш

просто бях жената

и сядаш на тенис масата

гледам маратонките ти

ослушвам се за цивилния свят

сърцето е пет на нула

забиваш от сервис


ПРИЧИНИТЕ

са тъмно време

прахта под опиканите кабели

болестите криещи се в леглото

и кухнята

рядко усмихнатия лекар

осиротяващия лекар

мъртвецът който може

да бъде тъжен


ЛЕТНИЯТ ПРОЗОРЕЦ

оглежда джобния размер

цветята за учителката

смъртните грехове като падащи стотинки

до маратонките ти

жестоката доброта

сърцата на приятелите

започнали да мастурбират на 17


ТЕЛЕФОНИРАЩИТЕ ПОЛИЦАИ

подпрени на сините будки

говорят по работа

април се пука по шевовете

лицето ти променя приятелския огън

един наркоман по-малко


СЛУШАМ

дъжда и скини пъпи –

музиката която мразиш

спокойствието в което

всеки ден се самоубивам

за да изплува кашлицата ти

от вените на мивката


НА ТОЗИ АДРЕС

аз срещу аз

минаваме зелената врата

на втория етаж – вратата с некролозите

пушим говорим

правим любов

гледаме вечността във очите

ченгетата оставят завещание –

засищат ненаситната си путка

озъбената скръб на прозореца

за нашата вечност


ЛЮБОВТА НИ

раздели на полицаи и престъпници

аматьори със слепи сърца

и курви в униформи


НА БАЛКОНА  –

конфекция от здравец и бомбардировки

се лижат киселинните богове

учиш ме да правя кръгчета

пуша от твоята възраст

но така и не се научих

пускаме печката

реотаните светят като сърца

стопляме всичко излишно

освен себе си


СТРАШНО Е

без теб

в този свят на деца и старци

децата остаряват

старците умират

само ти си същия

защото те няма


ТОЛКОВА МНОГО

думи да кажа че те обичам

да забия приборите в покривката

и да ритна масата

толкова много сини облаци

в жегата на единствената река

където сричахме холокоста –

приятелски погледи стъпала спукана топка

пиехме водка и бира

водните тикове крият писмата ни

оцеляваме поради влошено състояние

убийството е нещо относително

и от днес сме проклети

6 Коментари to “Къщата на удоволствията”

  1. kuklowoda Says:

    мрачното лято на и пета
    мислех ги за изгубени
    но не бях проверявал харда
    на уудмън от години :)))

  2. zanov Says:

    каквото и да си говориме прасков текстовете ти от тогава са наистина жестоки

  3. kuklowoda Says:

    благодаря ти – още една подкрепа на убеждението ми, че е крайно време да спра да пиша, хахахахаха

  4. г-ца С.К. Says:

    страхотни 🙂

  5. С. Томова Says:

    Много, много добри. И добре наистина, че не са се загубили.

  6. kuklowoda Says:

    ташак да става :)))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: