ЧРД Ditta Black!

Das Ich im Ich- това не е remix

Една жена да страда за мъж- най-гнусното нещо, което съм виждал, преживявал до тук. А най-красивото- влюбеното момче.

Златина беше най-красивото момиче, което някога съм виждал. Повече от стереотипния идеал за руса коса, сини очи и големи гърди. Имаше всичко това умножено по две, пък и от цялата тази смес ухаеше на ум. Не просто ум, тя имаше позиция. Общите приятели, които ни запознаха се радваха за нас, а когато се разделихме те дори и не разбраха. И аз не разбрах, дори до днес не знам какво се случва. Понякога нещата остават във времето до следващата среща.

Веднъж я видях… точно когато не знаех какво се случва и тя ми зададе въпроса ,, Нали сме още заедно?’’. Стрелбата с газов пистолет от петдесет сантиметра едва ли би описала изтрела, който тя ми нанесе с този така невинно зададен въпрос. Само с едно ,, Да’’ можеше вечерта да продължи гладко, без излишни трупове по пътя. Тя беше нервна, отказът би я изнервил до краен предел, след това не знам какво би сторила… След няколко дни просто и казах истината, чаках някакъв изкуствено създаден ‘подходящ’ момент, някаква привидно спокойна ситуация с цъфнали липи наоколо, нещо което ще опияни лудостта й и тя няма да извърши нещо инстинктивно.

Дори  и думите в прав текст, по залез, поднесени с цветята и доводите, които тя обичаше не бяха подходящ начин на действие.

Колко глупав е един мъж в такива моменти, по добре да си бях тръгнал, вместо да се оплитам в шибани обяснения, да ме беше намразила… Дори и аз се намразих. Знаех, че нещото, което ми е най-противно е  да карам жените да страдат за пет килограма мозък с изкуствен пенис. Така се виждах аз, когато бях с жена, а всъщност и аз съм такава- жена. Това беше философия за ‘ солидарност към наранени жени’. Реших, че не е нужно да постъпвам така, както са постъпвали с мен, исках да й дам един мъж със женска същност и когато дойде момента, когато нещата не вървят да постъпя като жена! А всъщност не мога да избягам от мъжките хормони, това посредствено държане на повечето от силния пол, думите, тъпите изрази, сведената надолу глава… и най- тъпата причина:

,, АЗ НЕ ИСКАМ ДА ТЕ БОЛИ, ЗАТОВА ТИ КАЗВАМ ВСИЧКО ОТКРИТО! ‘’. Не и когато тя е до мен.

Някой ден ще повърна цялата си същност, от която се отвръщавам след този случай. Моите Учители… къде ли са те в тези моменти, да довършат урока, който започнаха, за да знам отговора на тези странни отношения.

Имах ужасния навик да се влюбвам в учители. Това даже беше фетиш, като въздух наситен с отровни газове, но аз го дишах, аз се възбуждах от тяхната титла, положение, тяхната недостижимост. За тях аз бях почвата на която да посеят тайните си, те не гледаха на мен като на малко момиченце което могат да използват. Не се и държах така, никога не съм била онзи тип с русите къдрици и милият поглед, който може да ги прелъсти с празнотата си и леко насълзените си очи, мокри устни… Ако бях такава сега нямаше да бъда мъж, нямаше да разбера, че в нас има две страни и едната надделява над другата в подходящия момент. За тях бях специална, бях цвете, което не биха докоснали, нещото което ще ги разбере и може да говори с тях за какви ли не теми, достойният опонент във всеки спор. Тук физическата страна над нещата оставаше на заден план, духовното надделяваше. Беше красиво.

Пред тях пренебрегвах истината, че съм жена, бях чиракът, момчето. Те ме научиха на това. Ако си бях позволила да съм жена щях да страдам, да ги объркам, да създам излишни проблеми. Не исках. Аз ги обичах.

Една истинска жена е преследвана от слаби мъже, които не й трябват. Ако има такива, тя е повече мъж от тях. Тя търси силата, достойният, равният, който да е до нея. Тя е усетила собствената си сила. Така се става мъж. Силният мъж търси нежна жена, крехка, слаба за да се грижи за нея. Така е отредено. Силната жена и силният мъж са двама мъже. А слабият мъж не може да открие мъж в силната жена. За него това е най-добрата приятелка, съчетанието от мъж и жена, жена която би го разбрала, мъж който… не е мъж.

Онанизмът… да го практикуваш е перфектно.. съчетано с работохолизма вече е що-годе щастлив живот. Самотата отдавна не съществува, това е фикция, изборът е само и единствено в мен. Изборът за следващо действие, следващата прекрасна грешка и новата роля.

10 Отговора to “ЧРД Ditta Black!”

  1. dete Says:

    wow

  2. foxe Says:

    честит рожден ден ;].. тази част с учителите и чиракът ми стана любима

  3. kuklowoda Says:

    воаьор кой номер беше :))))))))

  4. foxe Says:

    5

  5. kuklowoda Says:

    по шестобалната😉

  6. foxe Says:

    кво да се прави..

  7. kuklowoda Says:

    напредваш :)))

  8. foxe Says:

    шегуваш се

  9. kuklowoda Says:

    … да те окуража малко😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: