Даже през съня

не стигам до

ашрам

просторен и обезвъздушен.

Денем само се опитвам

да повикам,

трансцендентно,

личният суфи мистик –

Хафиз Ширази.

За да сблъскаме за

вечно

светло

единение

мистечен н/ум.

Обаче – о, трагичен ужас –

мойта шакти

е просмукана с отрова

и пълзи по хладния гръбнак,

и изсмуква ци от костен мозък,

и затлачва чакри с гнус.

Нима за

общото добро

се пратих в

Индия

така далече?

4 Отговора to “”

  1. kuklowoda Says:

    браво, така те искам, скоро и офлайн😉

  2. zanov Says:

    чудесно произведение

  3. Горски дух Says:

    Йей

  4. hoffman Says:

    ?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: