Архив за декември, 2009

САКРАМЕНТО ШВАРЦЕНЕГЕР

Posted in БЛОГ with tags on 31.12.2009 by danailp
КОКО

ДОСЕВ

Глобалното затопляне

Posted in myspace on 30.12.2009 by kuklowoda

ФлешФетиш

Posted in ditta black, р-13 on 28.12.2009 by kuklowoda

Ditta Black

ФлешФетиш

Страх ме е да прегърна фината ти механика,
животът в безполезните ми ръце
би те разрушил.
Ако си програмирана
ще ми кажеш на японски,
че в кулинарния магазин няма стриди като твоята.
В общия ни град улиците се отказват да ни свържат,
рецептите за полова мощ са изветрели,
гният в отворен хладилник
пълен с алкохол
в чест на мои стари тотеми
и твоите нови кръпки от трико.
Отегченият ти триъгълник
в епруветка
носи мирис на слюнка
в нечие ухо,
навик като щастлив край
само по филмите,
в залата на пътниците
към петата надежда.
По документи още сме приятели,
аз те обявих за девствена!

Tender Songs Of Love

Posted in БЛОГ on 27.12.2009 by kuklowoda

ето едно видео от новия ни художник – явор боянов, чийто картини ще бъдат включени в 3-я фест на лошия вкус в пластелин през февруари

Ditta Black прави сайта

Posted in ditta black, Рамбо 13 on 27.12.2009 by kuklowoda

радвам се, че на фона на тоталното разплуване по празниците, лично за себе си гарантирам, виждате, че рядко напоследък стигам и до блога 😦 – ditta black прави сайта…

значи опцията е залепената тема лека-полека – натам, тук става само блог и разкарваме слейъра, а текстовете отиват там. алекс да дава картинки и тапети, изобщо давайте идеи и правете нещата, лично аз съм спрел тотално и освен големи благодарности, и искрени, за усилията друго в момента по-умно едва ли мога да артикулирам. ей тряя се спре малко пиенето тия дни 😦

моето момиче

Posted in drive like there's no tomorrow on 26.12.2009 by sandrahoffman

създадена е

бавно

и от медно-златен пух.

очите й са

топли, доверчиви и добри.

шептим си мънички

наивности в ухото

под на сенките прахта,

в градинката клокочеща

на нашите съсухрени мъже.

виждат всяка стъпка.

и се молим.

улици са те.

грижат се за малката принцеса,

изпълват я безплатно с дим,

а тя с усещане за някой поизгубен свят от минало,

докато се върнем във квартала

и в окопа си се слеем.

крехка е,

затуй я водя

на различни весели места

за да я лекувам, там,

на скришно,

да я удрям

и погаля

по безплътната ръка.

дълбоко.

тя ще ме почака.

толкова е нежна и добра

ще асистира

и ще тръпне.

пот на ужас

капе от челото

докато й върна леката усмивка

и заедно се потопим

в улеите на света,

туширан

с една игла.

Има ли некой?

Posted in народно творчество on 26.12.2009 by Горски дух