Един професор ме прати в моргата

Ditta Black

Льона и В…

На втория етаж в раковата болница

не спасяват никого!

Заети са да лъскат, да подреждат цветни столове,

после слагат диагнози.

Един професор ме прати в моргата

да си търся същността,

в студа и мълчанието е толкова весело,

като комуна е, някъде в някакво поле.

Моят любим предвожда труповете,

кара ги да ми сервират кафе,

а те притеснени, че миришат

ме канят на обяд в петък.

И те, горките нямат вежди,

загубили са ги в химичните съставки.

Направихме си обща снимка-

съставена от красиви усмивки,

малко тъга,

породена от моето изписване.

На подземния етаж,

в лявото крило на раковата болница-

ще си преместя багажа след четири месеца,

там при моето семейство.