моето момиче

създадена е

бавно

и от медно-златен пух.

очите й са

топли, доверчиви и добри.

шептим си мънички

наивности в ухото

под на сенките прахта,

в градинката клокочеща

на нашите съсухрени мъже.

виждат всяка стъпка.

и се молим.

улици са те.

грижат се за малката принцеса,

изпълват я безплатно с дим,

а тя с усещане за някой поизгубен свят от минало,

докато се върнем във квартала

и в окопа си се слеем.

крехка е,

затуй я водя

на различни весели места

за да я лекувам, там,

на скришно,

да я удрям

и погаля

по безплътната ръка.

дълбоко.

тя ще ме почака.

толкова е нежна и добра

ще асистира

и ще тръпне.

пот на ужас

капе от челото

докато й върна леката усмивка

и заедно се потопим

в улеите на света,

туширан

с една игла.

4 коментара to “моето момиче”

  1. kuklowoda Says:

    скандално 😀

  2. хофман Says:

    от кога пък скандално? ибре-дебре, бива ли подигравка с душевността?

  3. Πрекрасно !

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: