Архив за февруари, 2010

ЧРЕВАТО

Posted in БЛОГ with tags on 28.02.2010 by danailp

Под игото

Posted in 1300 години България on 28.02.2010 by rombo13

DOĞAL ROMAN, Georgi Gospodinov, Çeviren: Hasine Şen, Apollon Yayıncılık, Istanbul, 2010

Posted in БЛОГ on 28.02.2010 by rombo13

Имаше следната идея: да ходим на четенето на Ясен Атанасов (или май беше на Момчил Николов) в кино „Одеон” четвъртъка и да му зададем въпроса кой точно от текстовете му е посветен на отношенията му с Петко Сертов. Идеята отпадна, защото според Кукловода Ясен Атанасов (Момчил Николов?) е твърде незначителен в литературните среди и един вид да не му правим свирки, той така и така си ги набавя. Аз се съгласих да не се занимаваме, даже бих казал с охота, щото освен когато съм пиян, не ми се ровичка в личните тъпотии и драми на хората. Но сега малко съжалявам, щото може би щеше да стане шоу..

Д2

Posted in как руснаците стигат до рамбо-13 on 27.02.2010 by kuklowoda

February 27, 1936

Posted in Кучето на Хитлер on 27.02.2010 by kuklowoda

rip Иван Павлов

The Game

Posted in 4 months 3 weeks and 2 days, животни on 27.02.2010 by kuklowoda

Румяна Райкова

Играта

Събраха се днес сутринта
Къртичко, Козльо, Зайо.
Глъч екна в старата гора –
как весело играят!
Брей, отде ли долетял е
този сняг красив при нас?
Вижте само – чист и бял е!
Да похапнем, мисля аз –
пръв Къртичко им предложи.
– Чуден сняг, какъв късмет! –
и козлето предположи,
че снегът е сладолед…
Сняг похапваха, лудяха,
и се смяха във захлас…
А накрая всички бяха
простудени и без глас.

чаша менструална вода

Posted in Дете Кафка, фестивални текстове on 27.02.2010 by kuklowoda

Наливам си чаша менструална вода от чешмата. Минала е няколко цикъла през пречиствателна станция, затова има приятен мътно жълт цвят. Отпивам. Вкус на желязо. Винаги се запазва. Приемам поне по 2 литра дневна доза. Не че ми липсва желязо.

Милионите жени в цикъл по света се изстискват всеки ден, за да тече по тръбите, от чешмата менструалната им вода. А жълтият цвят може и да е от пикня. Понякога тече и кафяво. Червеникаво – никога. Но не можеш да сбъркаш този вкус и този мирис, който кара зъбите да скърцат и езикът да изтръпва. И послевкуса на кръв, на вмирисана кръв.

Всеки месец и аз дарявам кръв към световната кръвна банка. Безвъзмездно. Дарявам за пречистване в станциите. Дарявам, за да получавам всеки ден такава вода от чешмата. Която пия. С която мия чинии. С която готвя. С която се къпя. С която пера. С която всяка сутрин си мия зъбите с най-скъпата и рекламирана паста за зъби и си мия лицето с най-скъпия и рекламиран почистващ гел с натурални съставки, който намерих на пазара. С менструалната вода на милиони жени. За да се погледна в огледалото – събудена, измита, със светнало чисто лице и приятен вкус в устата.

Но най-скъпата и рекламирана паста не може да ми оправи зъбите, които растат всеки в различна посока откакто съм дете. И телчетата не ми ги оправиха. Нито часовете при най-добрата зъболекарка в града, която пропусна наличието на 2 млечни зъба; която ми каза, че от следващия път таксата й ще е 2 долара – можела съм да й давам в левове в зависимост от курса на деня. Такива бяха времената. Спрях да ходя при нея. Можех и сама да си навивам телчетата на 2 седмици без да давам 2 долара за това. Но зъбите ми не се оправиха. През дивия пубертет на 16 някой се усети, че ми расте нов зъб там където не би трябвало – над един друг. Другият имаше нещастието да е млечен. По-скоро аз имах нещастието да ми го извадят и да ходя с дупка на мястото на кучешки зъб, а отгоре й да никне друг. На 17 се оказах с две дупки. Рентгеновите снимки оттогава показваха, че и четирите мъдреци са в готовност, скрити под венците. Казаха, че това създава ‘напрежение в устата’. На 19 във втората дупка проби зъб. Той поне имаше шанс да израсне на правилното място. На 20 двата горни мъдреци започнаха да растат едновременно, причинявайки ми болка. Не стана изведнъж. Растяха по малко и спираха. След няколко месеца започваха пак. На 23 усетих някакво странно напрежение в челюстта. Зъболекарката ми каза, че десният мъдрец расте накриво, насочен към бузата, разранявайки я. Мен ме болеше отляво. Трябваше да посетя хирург, за да ги извадя. Болката отмина и аз забравих случая. След няколко месеца всичко започна отново, не можех да ям, да се смея. На 24 проби долният ляв мъдрец, този път насочен навътре. Отново не можех да дъвча на тази страна и оттогава, за да отворя устата си докрай, го правя на две степени.

Усещам ги как растат. Как се движат във венците ми. Нощем ги чувам да пробиват костта. Усещам вкуса на кръв като се събудя. Тогава отивам в банята, слагам от скъпата паста върху специалната си скъпа четка и търкам, докато не усетя отново кръвта и пяната в устата ми не почервенее от прекалено търкане по крехките венци. Тогава плюя и се джабуркам с менструланата кръв на милиони жени, течаща така благодатно от чешмата.