Архив за април, 2010

Рамбо-13 по Христо Ботев

Posted in аларма on 20.04.2010 by kuklowoda

WS210349_a.mp3

вчера групата се забавляваше в сградата на бнр между 9,30 и 11 вечерта (има много рехава охрана по това време и при добро желание можехме да вкараме и ислямски, не само културни терористи)

за което благодарим на екипа на аларма, че най-после журналисти се престрашиха да

ни поканят. както разбрахме в гилдията било голям страх, голямо чудо, но все пак слуховете

че ядем хора и живи пилета са силно преувеличени. не че особено ни пука за медиите 😀

BTW

Posted in 12 April 2010 on 20.04.2010 by kuklowoda

RIP Werner Schroeter

без име

Posted in БЛОГ on 19.04.2010 by danailp

през аушвиц и манхайм през остерайх
пристигнах в най известния концлагер
под кула в кьонигсберг където
на  гретхен манаф се правеше
и го попитах кобилата що яздеше
с плащ от брокат в свила бродирана
кой си ти дух- духът на харолд той ми каза
жена ми беше мустаката и още е
и минах край статисти- заровени до шия в пясъчник
не ни подритвай молеха ме- и без туй
няма да ни се плати за снимките

о дух сходен мастиите са гузни
ти дух сходящ от исходяща информация

природата търпи разнообразие в близкото минало
негде из хамбург-  шествие пълзеше
в чест на тошо софийския диктатор

Благодаря на Новинар, че ме опроверга

Posted in Еуфоризъм on 15.04.2010 by kuklowoda

… относно политическата си коректност! И на Тома Марков за съучастничеството и умния подход в „изобличаването“ на еуфоризма. Разбира се – на Силвия Томова и всички, които помогнаха за готината кауза.

статията най-накрая се появи.

ПОЛУОТКРЕХНАТ Sofia Underground Integral 1997-2009 на Четвъртия фест на лошия вкус

Posted in Рамбо 13, Sofia Underground on 14.04.2010 by kuklowoda

Четвърти фестивал на лошия вкус „Рамбо 13 стават еуфористи”

Posted in Days of Heaven on 09.04.2010 by kuklowoda

Дискусионен клуб „На тясно” представя:

Рамбо 13 и приятели

Четвърти фестивал на лошия вкус

„Рамбо 13 стават еуфористи

Пролетта дойде и Рамбо13 се настрои еуфорично: Аз съм луд и аз язда през нивите и по сивите улици тичам, и разправям на моите биволи с колко нежна любов ги обичам. Стига вече студ и духовен мрак, стига вече акционизъм. Елате в ателие Пластелин да ви презаредим с Надежда. Групата за културен тероризъм Рамбо-13 се преобрази духовно, с помощта на Святия дух – суперзвезда на еуфоризма. Да кажем заедно – „Не” на половите органи и извращения в изкуството, на наркоманията, алкохолизма, разврата, бедността и нещастията по света. След като се осъзнахме полово и класово е време да се осъзнаем и духовно – заставаме напълно зад литературното течение на еуфоризма, за да постигнем заедно един нов духовен ренесанс за изстрадалата ни родина. Няма да допуснем, Хаити да не е филм, а България да е! Пречистени, свободни и заедно – можем всичко. Да помогнем на себе си и другите. Да кажем край на тиранията на греха и мрака в и около нас. Слепите вече виждат, глухите вече чуват, немите само за това говорят, а инвалидите тичат към Четвъртия фестивал на лошия вкус. Рамбо-13 стават еуфористи! Очаквай невъзможното: разпъваме се за теб до първа кръв – ти го заслужаваш. Нищо по-малко от ЧудотоТайната и Авторитета.

Участват: Рамбо 13 feat. приятели.

Визия, инсталации, пърформанси, кино: Венцислав Занков, Янко Велков-Янеца, Мария Македонска, Раймонд Краев, Дита Праскова – Блек, Явор Боянов, Марица Колчева

Ще се състои специалната премиера на скандалния филм „Синият шал“, режисьор Раймонд Краев, с участето на Данаил Досев

Картини, плакати, сценично оформление –  Янко Велков-Янеца, Явор Боянов, Мария Македонска

Музика: Георги Ружев, Anjelina, Дита Праскова – Блек

Поезия, проза, духовни упражнения и евангелска медитация (сестрите и братята отделно):

Братя: Димитър Матакиев, Иво Цанов, Данаил Досев, Васил Прасков, Алекс Ангелов, Anjelina

Сестри: Силвия Томова, Мария Македонска, Марица Колчева, Мария Вирхов, Добринка Корчева, Румяна Райкова, Дете Кафка, Бисера Виденова, Дита Праскова – Блек, Калина Миланова, Диана Коленцова и др.

Оглашени: Руен Руенов, Тома Марков

Водещ: Продан Марков

От 18:00 до 19:00 – Чистилище: публиката се събира на фона на огнеупорен киноавангард, подбран от Марица Колчева

Пълната еуфория настъпва и мракът си тръгва окончателно от душите ни след 19 часа. Вход за рая – свободен. Пиене и кетъринг – на всяка крачка. Носете си ангелските езици!

Спонсори: Фондация за подпомагане на инвалидите-харизматици „Тоше Проески”,  Клуб за нетрадиционни бойни и духовни изкуства „Воини на Исус”,  Психотерапевтичен кабинет по Арт-терапия към Централния софийски затвор и Организационен комитет „Отвъд Смъртта” за кръщаване на булевард на името на нашия Пророк и Спасител Димитър Воев

София, 14 април, 18:00, ателие Пластелин, цар Симеон 47

Текстът за еуфоризма, който Новинар от политическа коректност не пусна

Posted in На живо от Голгота, Фестивални дни, българска божия църква, святия дух - суперзвезда on 09.04.2010 by kuklowoda

Секта атакува българската арт-сцена

„Ние сме тук, за да ви презаредим с надежда” – заявиха музикантите и със своя ритъм, излъчване и силното сценично присъствие изпълниха „задачата” си с лекота. Нямаше човек, който да не напусне залата по-усмихнат, по-обнадежден, по-вярващ, и разбира се, безнадеждно заразен с тежка форма на еуфоризъм.”

Галя Младенова Да изживееш еуфоризма”

От месец насам в българското арт пространство тече мощна пиар акция на движението на така наречените еуфористи. Още преди първата им изява на 24 март в Sofia Live Club бе дадена широка гласност на идеите и нагласите на младите творци. Амбициозната им концепция включваше заклинания от типа: „ние сме отговор на пошлостта в изкуството и искаме нов ренесанс”, „правим ново изкуство”, „мразим наркотиците, творците не трябва да показват полови органи в творбите си”, „ние не сме развратници, алкохолици и наркомани, еуфорията ни произтича от това, което правим” и прочее морално-естетически поучения.

Първоначално бях учуден от подобен тип неокомсомолско говорене на млади хора, но когато потенциалната публика на еуфоризма бе засипана от слогани от сорта на „презареждане с надежда” и „ритуал на храненето на духа/екстаз от обрязването на сърцето”, всичко си дойде на мястото. Неколкодневното ми търсене в интернет, с помощта на колеги – писатели и поети, споделящи изненадата и опасенията ми, се увенчаха с логичен резултат. Секта! Еуфористите се оказаха представители на харизматичното „християнско” движение „пентекостализъм”, поставящо акцента върху директното общуване на личността с Бога, измолването на дарове, говоренето на непознати езици и целия арсенал от сектантски духовен кич, който промива мозъците на последователите си и ги зомбира, нерядко с цел финансови облаги. В частност привържениците на еуфоризма са част от общността „Християнска църква Сион”, музикантите например редовно участват в молитвените събрания на сектата, техен член често извършва мисионерска дейност в Уганда и т.н., и т.н.

В добавка на всичко това се оказа, че еуфористите освен сектанти са и плагиати. В твърдението им, че правят „ново изкуство” няма нищо вярно. Не мога да повярвам, че хора претендиращи да направят едва ли не духовна революция на българската арт-сцена не са проверили, че течение на еуфористи отдавна има. Да оставим настрана, че не са го споменали поне, като референция, от човешка и творческа благодарност, в гръмките си, инфантилни манифести. „Автентичният еуфоризъм” е свързан с имената на музиканта Сет Симънс и художника Роландо Диаз, кубинци по произход, които от дълго време прави „еуфористични пърформанси” на живо. Приликата не свършва само с имената – и кубинските, и нашенските „еуфористи” залагат на симбиозата на изкуствата – текст, музика, рисуване, а и картините – продукт на двете течения немалко си приличат.

Получава се нещо много странно, но за сметка на това „грешката е вярна” – плагиатстващи сектанти, които чрез агресивен пиар се опитват да станат запазена марка за „арт-движение” на българската сцена. Ако бяха само плагиати щях да се надявам следващият „оригинален пърформанс“ на тийн групата буфосинхронисти „Български еуфоризъм“ да бъде – да се изправят пред хората без морално кълчене и превземки, и да кажат: „сори, това ни беше концепцията, вярно много е  тъпа, ама, щото излезе на първите страници с резултати в Гугъл…“ Ситуацията, обаче далеч не се изчерпва с типичната за курсовите работи на българската студентстваща младеж copy-paste субкултура. Остава крайно сериозният въпрос, защо творци-сектанти не се осмеляват в България да правят нещо в популярния алтернативен световен жанр „christian underground”, щом са толкова иновативни, па макар и втора цедка и имат нужда от „-изъм” (да оставим настрана това, колко е смехотворно, защото вече сме ХХI век) и не декларират открито тезите и идеологическия си бекграунд, а мимикрират под формата на „обикновено“ арт течение. Моят отговор е – за да се пробутат нагло в системата, директно в мейнстрийма, предлагайки едно, имайки предвид друго – и за тях добре, и за пасторите-кукловоди. Но има и други болезнени въпроси – дали сектите не са открили нов, по-модерен начин за зомбиране на млади хора, като за това използват нетрадиционен подход за агитация, а именно медии за литература и култура, и социални мрежи като Фейсбук, където облъчването с еуфоризъм бе особено агресивно? И още – дали родителите и близките на тийнейджъри, които имат нагласата, че отиват „просто на едно литературно четене в концертен вариант”, биха предположили, че децата им са подложени на религиозна агитация?

Българската публика е взета за двоен дебил – прокламира се „ново изкуство”, изплагиатствано от вече съществуващ проект със същото име, а после се оказва и че еуфористите искат да слагат памперси на шедьоврите на Микеланджело и черни лентички във филми като „Последно танго в Париж”, не просто понеже ей така, между другото, фетишизират морала на птичките и тревичките, а защото са сектанти и за слава на перверзната си представа за „Исус”. Трябва точно и информирано да знаем, какво избираме и какво се мъчи да ни се хареса, защото иначе се получава, че се лъже, поради нещо много по-страшно и от плагиатството, и от сектантството – най-банален и бездарен конформизъм.