Архив за юни, 2010

ОЙЛАРИ

Posted in БЛОГ on 22.06.2010 by danailp

Пред черквата света софия

във 11 по пладне

семеен гушка ученичка

през клоните внезапно слънце

чешмичката тече и блика

водите ледни оти рила

презо тръба неръждавейка

напълних си бутилка

.нищо- м.е.бичакджиян коята обичам

edwin vs. toma

Posted in Велика Кафка, Върбица 12, Его-футуризъм, Език свещен, Капитализъм и култура, Малко рапец, Перилни препарати, Хард порно, Хранително-вкусова промишленост, дарк фолк, красные звезды, от алжир до намибия, faking suicide for applause, I'm trapped in a deadly video game, Like a Virgin, холандски йогърт, Roman Polanski, WC on 08.06.2010 by dete

http://www.svobodata.com/page.php?pid=3397&rid=29#comments

много забавно:

4 Юни 2010

Едвин Сугарев

Добре, какво искаме? На нас писателите ни са като колиби, държавата ни е колиба, но без покрив. Научихме, че поетът Христов е отказал държавен орден. Никъде по света това не е ставало. Отказвали са Нобелова награда, но тя се връчва само от Швеция, не мога сега да си спомня дали е имало швед нобелист, но и да е имало и ако е швед, той едва ли би я отказал… Не мога да си спомня също дали званието „Рицар на Британската империя” е отказвано от когото и да било. Все едно, крайно селско е да откажеш орден, с който те удостоява собствената ти родина. Да плюеш по такъв начин на челото на сънародниците си е низост. Той взел, че отказал наградата, ах, ах, ах… Не стига това, ами разпратил и писмо до медиите, ах, ах, ах… Щях да се напикая от смях, ако не бях толкова целенасочен и не пазех пикнята си за онези елементарници, които правят пиар, бършейки си пернишките задници с национални реликви. Добре, негова си работа на Борис Христов дали ще приеме национален орден или не. Когато прочетох стиховете му за пръв път, бях на 14 години и бях в шок, стори ми се много добър, малко по-късно вече не мислех така. Ако бях невъзпитан, щях на момента заявя БОРИС ХРИСТОВ Е ЛАЙНО, но не съм и няма да го кажа. Едно обаче е ясно – българските писатели са като българските хора и ето поради това АЗ ИЗБЯГВАМ ДА БЪДА И ДВЕТЕ. Разбрахме се, нали?

                                               Тома Марков, в. “Новинар”, 31.05.2010 г.

Аз обаче не съм възпитан, Тома, и ще ти кажа, че си лайно – и то от редките.  Или – ако това ти харесва повече – си бърсалка за задник. По-точно в случая: за пернишкия гъз на този, дето ги връчва тези ордени, и за дебелия мулташки дирник на онзи, дето ги заръчва.

Каква родина, Тома, какво “плюене по челото на сънародниците си”? “Крайно селско” било да се откаже орден, с който те удостоява собствената ти родина? Коя родина, бе Тома? Теб Гоце ли ти е родината? Или Вежди с “българския Лувър”? Виждал ли си го него как става лауреат на титлата “най-виден български мултак” – навръх юбилея си, в гадната и гладна зима между 1996 и 1997-а, на огромен купон в “България” на Царя, как всичките видни български мутри и ченгета тропат там хорце и плюскат черен хайвер, а по огромните витрини са полепнали изпитите лица на хората отвън? Отвори YouTube и виж.

С благоговението на тези ли ръце да приеме Борето наградата? Да я поеме от ръцете на онзи, дето в деня, в който българи изгоряха във вагоните на влака София-Кардам, отиде да трепе вълци край Симитли? Коя да му е родината на него тогава – общността от носители на най-висшите държавни отличия ли да са му родината? Иван Славков, Ахмед Доган, Максим Ставински и Тодор Батков ли да са му родината? Или Любомир Левчев, в чиито пешове си се вкопчил, откакто си се писал поет – който също не намери сили да откаже “честта” да бъде част от тази компания?

В тази ли редица искаш да се подреди Борис Христов – и то за да уважи родината си?! Май бъркаш страната с държавната власт, а народа с този гаден, натрапен с помощта на плазмодии елит. Като те чета и те гледам, повече от ясно ми е защо сега не харесваш и не разбираш стихотворенията му: няма и да ги разбереш – и то не защото си тъп, а защото просто си меркантилна продажна душица – която се мъчи на всяка цена да изтъргува нещастното си поетично можене на тезгяха на голямата шумотевица – да се продаде в шоу-спектакъла – поради което много ти се иска всички да са меркантилни душици като теб, та да няма с кого да те сравняват и заради кого да те укоряват.

Ти да си чел случайно “Орден” на Димчо Дебелянов? Чел. Все дотолкова са те изучили в училище. Там царствената храчка се превръща в орден и се лепва връз челото на “някой тлъст държавен мъж”. Тук ордените се превръщат в храчки – и тези храчки именно се лепват връз челото на сънародниците ни. Това е елитът, който се самовъзпроизвежда – одимен от пурата на Тошо Тошев и озвучен от шумотевицата на чалга културата – към която между впрочем самият ти принадлежиш.

Само че знаеш ли каква е ролята ти в тази компания – твоята и на разни други задници като Мартин Карбовски например? Ролята на шута. Звънтенето на невидимите звънчета, накачени по прословутия ти черен каскет. Цялото ти нахакано и нашморкано поведение, разните ти “героинови” пози, нещастните ти автобиографии, тъпите ти наркомански рапове – всичко това е най-долнопрпобно шутовско кълчене а ла “Радка-пиратка” – само че на поетическия дансинг.

В горната храчка си вместил едно единствено вярно изречение и знаеш ли кое е то? Че българските писатели са като българските хора, а ти избягваш да бъдеш и двете. Така е: не можеш да бъдеш нито писател, нито човек – защото си задник, Тома. Най-обикновен дрислив задник – и нищо повече.

Някои удоволствия

Posted in Die Sehnsucht der Veronika Voss, ditta black, Рамбо 13 with tags on 02.06.2010 by kuklowoda

Ditta Black

Някои удоволствия

През май съм просто фас,
денят е като полицай ровещ в кофите,
клещите ми са слепени с дъвка…
Доброто е красив дом,
в който съжителствах със смъртта си
и в телефонния й указател
се наричах ‘изход’
Вече не се дървя
на генетичните опити върху лицето ти –
от вчера съм чиста
нося твоето палто,
тогава, когато не седеше до мен –
отглеждах труповете на богомолките
те са само за него.

~

Posted in Възпитание на чувствата on 01.06.2010 by kuklowoda

Скрита камера

прекалено много дни затрупаха очите ми
време за предателства
и носене на обувки
слагам ги
– една мария носи с гордост
името си
м като курва
а като сперма
р като лято
и като щастие
я като край