Сива горчилка

В сладкото няма особен смисъл
звукът…
стените зад гърба ми са кухи,
а преди дни тук успявах да дишам.
Пътуването е агония за девици,
солено и в куфар-
приема се шест пъти
с дневни кошмари.
В момент на победа си мисля
за старата кула-
Аз съм Бог, Сатаната и изстрела в нея.
Гейшата-
философ на глупостта
и още не знаеш колко ме мразиш,
като тъмна материя,
чакаща известие.
Спасявам се на високи токчета
и в очите ти,
а Лондон не гори по случайност.

2 Отговора to “Сива горчилка”

  1. Msitora XXX Says:

    КАКЪВ Е ИЗХОДА – съчинение по преживяно
    Posted on юни 30, 2011

    …Гадните пенсии стояха на стълбищната площадка между етажите в блока, и нервно бръщолевеха… – Той е наркоман !!! Още една жалба и влиза в затвора ! Трябва да направим нещо…Писна ни от Стефан по цяла нощ ходи напред-назад из блока и не ни оставя на спокойствие… Във този момент две момчета с маски за хокей на лед се появиха на стълбите. Едното държеше кофа с бензин, а другото запалка… – Настана време за разплата, чу се глас като през мегафон, и пенсиите за в миг застинаха… Митко-барабата лисна кофата а ушите му се наслаждаваха на звука който се разнесе при разпръсването на бензина в околното пространство…после се чу звън от металната запалка едва докоснала пода, и тлъстите пенсионери затанцуваха приказен танц под звуците на пламъците. Беше време за купон и двете момчета добре го знаеха. Те вдихнаха бейсболните бухалки и върнаха отцепилите се от танцуващото стадо овце обратно в дискотеката на пламъците. Беше наистина забавно,по стълбището бавно започна да се стича цвърчаща лой и заедно с далечния вой на пожарни сирени се чуха отдалечаващи се стъпки…После всичко застина за миг, един миг на възторг и покой, които сякаш продължи вечно…за да каже на цялата вселена че поне един път справедливостта е възтържествувала някаде там, където колохозниците линчуваха собственото си поколение…

    * * *

    …звънът на камбаните приветстува изгрва и зелената принцеса предвещаваше страхотен ден. С първите слънчеви лъчи две изтормозени лица кротко дремеха на дивана и знаеха че този път ще си починат добре, защото за пръв път от толкова време живота им щеше да има смисъл. Те си пожелаха добро утро вместо лека нощ, задраскаха поредната обява за работа и потънаха в поредното приключение на Алиса.. – ..Аз че съм следващия президент на Българиа…помисли си митака в просъница и после звукът на камбана го пренесе отвъд страната на сънищата където злото е само метафора и човешкото въображение е просто прашинка от вечността…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: