Архив на автор

edwin vs. toma

Posted in Велика Кафка, Върбица 12, Его-футуризъм, Език свещен, Капитализъм и култура, Малко рапец, Перилни препарати, Хард порно, Хранително-вкусова промишленост, дарк фолк, красные звезды, от алжир до намибия, faking suicide for applause, I'm trapped in a deadly video game, Like a Virgin, холандски йогърт, Roman Polanski, WC on 08.06.2010 by dete

http://www.svobodata.com/page.php?pid=3397&rid=29#comments

много забавно:

4 Юни 2010

Едвин Сугарев

Добре, какво искаме? На нас писателите ни са като колиби, държавата ни е колиба, но без покрив. Научихме, че поетът Христов е отказал държавен орден. Никъде по света това не е ставало. Отказвали са Нобелова награда, но тя се връчва само от Швеция, не мога сега да си спомня дали е имало швед нобелист, но и да е имало и ако е швед, той едва ли би я отказал… Не мога да си спомня също дали званието „Рицар на Британската империя” е отказвано от когото и да било. Все едно, крайно селско е да откажеш орден, с който те удостоява собствената ти родина. Да плюеш по такъв начин на челото на сънародниците си е низост. Той взел, че отказал наградата, ах, ах, ах… Не стига това, ами разпратил и писмо до медиите, ах, ах, ах… Щях да се напикая от смях, ако не бях толкова целенасочен и не пазех пикнята си за онези елементарници, които правят пиар, бършейки си пернишките задници с национални реликви. Добре, негова си работа на Борис Христов дали ще приеме национален орден или не. Когато прочетох стиховете му за пръв път, бях на 14 години и бях в шок, стори ми се много добър, малко по-късно вече не мислех така. Ако бях невъзпитан, щях на момента заявя БОРИС ХРИСТОВ Е ЛАЙНО, но не съм и няма да го кажа. Едно обаче е ясно – българските писатели са като българските хора и ето поради това АЗ ИЗБЯГВАМ ДА БЪДА И ДВЕТЕ. Разбрахме се, нали?

                                               Тома Марков, в. “Новинар”, 31.05.2010 г.

Аз обаче не съм възпитан, Тома, и ще ти кажа, че си лайно – и то от редките.  Или – ако това ти харесва повече – си бърсалка за задник. По-точно в случая: за пернишкия гъз на този, дето ги връчва тези ордени, и за дебелия мулташки дирник на онзи, дето ги заръчва.

Каква родина, Тома, какво “плюене по челото на сънародниците си”? “Крайно селско” било да се откаже орден, с който те удостоява собствената ти родина? Коя родина, бе Тома? Теб Гоце ли ти е родината? Или Вежди с “българския Лувър”? Виждал ли си го него как става лауреат на титлата “най-виден български мултак” – навръх юбилея си, в гадната и гладна зима между 1996 и 1997-а, на огромен купон в “България” на Царя, как всичките видни български мутри и ченгета тропат там хорце и плюскат черен хайвер, а по огромните витрини са полепнали изпитите лица на хората отвън? Отвори YouTube и виж.

С благоговението на тези ли ръце да приеме Борето наградата? Да я поеме от ръцете на онзи, дето в деня, в който българи изгоряха във вагоните на влака София-Кардам, отиде да трепе вълци край Симитли? Коя да му е родината на него тогава – общността от носители на най-висшите държавни отличия ли да са му родината? Иван Славков, Ахмед Доган, Максим Ставински и Тодор Батков ли да са му родината? Или Любомир Левчев, в чиито пешове си се вкопчил, откакто си се писал поет – който също не намери сили да откаже “честта” да бъде част от тази компания?

В тази ли редица искаш да се подреди Борис Христов – и то за да уважи родината си?! Май бъркаш страната с държавната власт, а народа с този гаден, натрапен с помощта на плазмодии елит. Като те чета и те гледам, повече от ясно ми е защо сега не харесваш и не разбираш стихотворенията му: няма и да ги разбереш – и то не защото си тъп, а защото просто си меркантилна продажна душица – която се мъчи на всяка цена да изтъргува нещастното си поетично можене на тезгяха на голямата шумотевица – да се продаде в шоу-спектакъла – поради което много ти се иска всички да са меркантилни душици като теб, та да няма с кого да те сравняват и заради кого да те укоряват.

Ти да си чел случайно “Орден” на Димчо Дебелянов? Чел. Все дотолкова са те изучили в училище. Там царствената храчка се превръща в орден и се лепва връз челото на “някой тлъст държавен мъж”. Тук ордените се превръщат в храчки – и тези храчки именно се лепват връз челото на сънародниците ни. Това е елитът, който се самовъзпроизвежда – одимен от пурата на Тошо Тошев и озвучен от шумотевицата на чалга културата – към която между впрочем самият ти принадлежиш.

Само че знаеш ли каква е ролята ти в тази компания – твоята и на разни други задници като Мартин Карбовски например? Ролята на шута. Звънтенето на невидимите звънчета, накачени по прословутия ти черен каскет. Цялото ти нахакано и нашморкано поведение, разните ти “героинови” пози, нещастните ти автобиографии, тъпите ти наркомански рапове – всичко това е най-долнопрпобно шутовско кълчене а ла “Радка-пиратка” – само че на поетическия дансинг.

В горната храчка си вместил едно единствено вярно изречение и знаеш ли кое е то? Че българските писатели са като българските хора, а ти избягваш да бъдеш и двете. Така е: не можеш да бъдеш нито писател, нито човек – защото си задник, Тома. Най-обикновен дрислив задник – и нищо повече.

айдееее

Posted in against the modern world, Alter Ego, Art Masturbation, Art Of Noise, В задния двор, В чаршафа, ВИК, Вдовици, Грешната Мадона с големите бомби, Гръд, Дамата в черно, Другата България, Духовни ценности, Клитор, Култура, Лайфстайл, Полова система, Пълен боклук, Роди се звезда, Сестра на любовта, Содом и Гомор, Тела в покой и движение, Фолк, Шоуто на Слави, ние пишем поезия on 17.02.2010 by dete

айде на мокрите сънища от фен-клуба на райна!

Отново си с температура
и треска те тресе
Кажи кажи че авантюра с мен гореща ти се ще
С очи от грях ще те разпаля
Порочна ще съм аз
Порочно диво ще те галя за да викаш от екстаз

Ти разкъсай без остатък мойте дрехи и душа
Татуирай отпечатък с устни върху мен в нощта

Пр:
Мокри сънища имаш
Мен и теб в нощта виждаш
В мокри мечти ме любиш
по мен ума си губиш
не ти се ще да се събудиш

С ръце от грях по мене скитай
откривай ме безкрай
С любовен грях ме предизвикай и с ръце ме закопчай
Познавам лек за болестта ти
Целувка от сатен
Вземи във дар за любовта ти сън действителен от мен

Ти разкъсай без остатък мойте дрехи и душа
Татуирай отпечатък с устни върху мен в нощта

(бел.авт.) and now for something completely different – моята скромна особа, за която мога да говоря с часове, разбира се, рядко пуска теми тук. но за наблюдателните е видно, че обикновено слагам категории като скролвам през богатия списък на такива (кхм, категории) и кликам на де що опитното ми око види. ся обаче! реших да се съобразя с темата, която съм пуснала, щото е много важна, и докато отново скролвах през богатия списък с категории, кликах само на тези, които ми се сториха баш по темата. благодаря за вниманието.
райнето да е жива!

въпрос – кой ги е писал тия категории, бе? те – неизброими!

who is Dita!

Posted in Атлас, Българска армия, Вила Росиче, Грешната Мадона с големите бомби, Завинаги един от нас, Любов Орлова, Образователна система, Расте но не старее, Шарената сянка, i don't do drugz i am drugz, тежък наркотичен сън, resistance, vogue, Warren Ellis, Zombie on 31.01.2010 by dete

правя се, че това е въпрос към дита, дали е тя  : ) ако не е, забавлявайте се.

· Dita на February 18 2007 06:00:09 · 4 Коментари · 3070 Прочитания ·

Със замъглено от съня съзнание седнах пред компютъра. Бях се събудила минути преди това и в главата ми проблясваше само една мисъл – СЕКС. Наско отдавна беше на работа, а спомените за страхотното чукане рано сутринта ме подлудяваха. Вече беше ритуал да сядам пред компютъра минути след като съм се събудила и да му пиша закачливи и еротични писма на електроннтата поща. А после, с възбуден глас му се обаждах и му прошепвах, че има писмо. Представях си как лицето му почервенява от възбуда, докато е в офиса и го четеше. Доставяше ми удоволствие да го разсейвам и побърквам. А вечер се прибираше от работа и първото нещо, което правеше беше да ме изчука диво и страстно…Божествено…

Добър ден, слънчице мое. Твоето съкровище се пробуди.:) Не мога да устоя на изкушението да ти напиша писъмце…Иска ми се да извикам усмивката на лицето ти…и твърдост в боксерките 😉
Представям си как си седнал в удобния си стол сега, вперил поглед в монитора. Работиш усилено и съсредоточено. Ммм, толкова си секси, когато си сериозен. Иска ми се да ти направя масаж.
Прокарвам ръка по рамената ти и нежно ги разтривам, а после плъзвам две ръце надолу по гърба ти, от двете страни на гръбнака. 🙂 Докато галя гърба и опипвам дупето ти, ще захапвам бавно с устни вратлето и ще засмуквам мекото на ушенцето ти. Знам, че това те подлудява.
Все още съм по хавлия, миличко. Преди малко излязох от банята. Искаше ми се да си тук, да видиш как водата се стича по топлата ми кожа. Когато пуснах душа водата беше все още хладка, от което зърната ми се втърдиха моментално. Потръпваха от сладка болка и възбуда. Веднага усетих тръпки ниско долу в слабините. Бях сигурна, че всеки момент ще се подмокря. Харесва ти нали, миличко? Обичаш да ти разказвам за моето възбудено, подмокрено котенце.
Обичаш да ти шептя мръсотийки за малката си путчица, изваяните ми гърди, сочното дупе.
С нетърпение ще чакам да се прибереш и още от вратата да ми го набуташ целия. Искам твърдият ти кур да ме изпълни цялата, да скъсаш от чукане малкото ми стегнато путенце, да се стичат соковете ми по ствола ти, по топките.
Докато бях в банята си припомнях за страстната ни сутрин. Божествено е да се събудя от търкането на горещата ти морава главичка в подпухналите ми от сън устни. Когато разтворих плахо устни и налапах хуя ти се чувствах като най-щастливата жена на света. Докато се плъзгаше бавно между горещите ми устни си мислех, че съм родена, за да ти правя минет всяка сутрин, преди работа.
Не ми се карай, миличко, но докато си спомнях за тези неща страшно много се възбудих. Вдигнах краче на ръба на ваната и плъзнах топлата струя вода по тялото си. Първо обиколих гърдите си като наблегнах на тъмните зърна, а после я прокарах по коремчето си към разтворено ми розово путе. Сладки стонове изпълниха банята, когато струята мина около щръкналото ми от възбуда клиторче. Водата се стичаше по гладките ми бедра като водопади.
Искаше ми се да си до мен и да ме гледаш, докато движех струята по дължината на влажната ми цепка разтваряше срамните устни и малките струйки си прокрадваха път дълбоко в мен, за да изтекат после от путенцето ми. Знам колко много обичаш да стоиш приклекнал между бедрата ми, да подлагаш език и да отпиваш на ситни глътчици, докато облизваш старателно розовото ми путе и жадно издърпваш и засмукваш с устни набъбналия ми клитор.
Харесва ли ти, миличко, да четеш как твоята малка мръсница си е доставяла удоволствие в банята? Потрепва ли членът ти в панталоните? Докосни го от мен, миличко. Нямам търпение да разтвориш арогантно бедрата ми и да ме притиснеш с тежестта си. Знаеш ли какво се случи още в банята, миличко?
Вкарах пръстче в путенцето си и започнах да го движа енергично, докато струята пробождаше със своята хладина набъбналото ми клиторче. Ох, миличко, още потръпвам от силния оргазъм, които изпитах. Хайде, миличко, прибирай се по-скоро от работа. Ще те чакам с разтворено путенце, жадно да погълне и обгърне плътно на топличко и мокричко големия ти зачервен кур.

Твоя Ненаситна 😉

Кръстосах крака и придърпах телефона, за да се обадя на Наско. Копчетата звучно щракаха…089913XXXX

лъчо и васил!

Posted in 2005, Ballets Russes, cuba libre, Анал Стекловата, Велика Сърбия, Двойна доза, Златен дъжд, Музиката на Истанбул, Пост-ХДП, Тайни и приказки, за дядо, лимонов, монархически хомосексуализъм, Go West, тарантина, Peace and Love, Requiem, The Existential Background of Human Dignit, UFO on 01.01.2010 by dete

лозанов!
честита нова година! като преди това съвсем предновогодишно ми беше навлязъл в сънищата и те сънувах как ти пускам бойлера да се къпеш у нас. защо? убий ме, не знам!

прасков!
честита нова година! след сънят с лъчо и твоят мейл с предълги описания за адреса ти и как да стигна дотам и откъде да мина, сънувах, че направо идвам и даже стоя отпред и чакам едва ли не да настъпи имения ти ден и ти да слезеш да ме вземеш. ужас, ти казвам – кошмар : )

всъщност честита нова година година на всички, нищо, че не съм ви сънувала. и това ще стане, обещавам. и не гарантирам, че ще са прилични сънища. весело изтрезняване!!

айде на фьестивалте!

Posted in 24 май, 4 ever, 666, 9 септември, agitplakat, Alfred Douglas, Beatitude, Brothers In Arms, cinema, Days of Heaven, ditta black, Аз пея под дъжда, Април, Библиотека “Златни зърна”, Боса по асфалта, Брилянтин, Българската Коледа, В задния двор, Вдовици, Велика Кафка, Велика Трансилвания, Велика Япония, Вълчи поглед, Вълшебната планина, ДЕКОРАТИВНА ПРОЗА, Да им ебем мамата, Дете Кафка, Жив е той, Иван и Маричка, Картини от една изложба, Лайфстайл, Лудият Макс, Моята борба, Мъртви поети, Николай Атанасов, Пожарникари, Поздрав за майка ви, Радиация, Скандални разкрития, музика, мърмъни, Gay & Lesbian Studies, Gay Tantra, Gay-catholics, post-art on 30.11.2009 by dete

Петото издание на ЛГБТ Арт Фест (Гей & Лесбиън Фест) ще се проведе от 1 до 4 декември 2009 г. в Център за култура и дебат „Червената Къща” в София. Тази година организаторите обещават още по-интересна и по-наситена програма, която ще включва филми, изложби, литературни прояви, дискусия, семинар за журналисти и др.

Официалното откриване на феста ще бъде на 1 декември от 18.00 ч. в „Червената къща” с изложби и прожекция на най-добрия гей-филм за 2009-та „Един британец в Ню Йорк”.

Фокусът на тазгодишния фестивал е „Куиър изкуство в Централна и Източна Европа”. За първи път в историята на феста на 3-ти декември ще бъде организирана и дискусия на тема „Куиър изкуство в Централна и Източна Европа – между изкуство и активизъм” с участието на Томек Китлински и Павел Лесковиц (Полша), Велимир Жерновски (Македония), Нора Хорват (Унгария), Станимир Панайотов (България) и др. Дискусията е посветена на изкуството като форма на активизъм или т.нар. „артивизъм” – новозараждаща се форма на политическо изразяване чрез изкуството. „Артивизмът” е шанс за авторите да изразят чрез творбите политически идеи, например тези за гей правата, които традиционно се възприемат трудно в по-консервативните общества.

Друг акцент в програмата на петия ЛГБТ Арт Фест (Гей & Лесбиън Фест) е семинарът „Зачитащо говорене за ЛГБТ в медиите” с участието на журналисти и ЛГБТ активисти. Модератор на семинара ще бъде Яна Бюрер Тавание, автор на наръчник за журналисти „Отразяване на многообразието”, журналист и активист. Целта на семинара е да скъси дистанцията в диалога между двете страни и да бъде в помощ на журналистите в употребата на политически коректен език спрямо ЛГБТ общността.

Традиционно силната филмова програма тази година ще бъде още по-богата и разнообразна. Ще бъдат показани 12 филма от различни национални кинематографии, повечето от които носители на награди от фестивали в Кан, Берлин, Торонто, Лос Анжелис, Мексико и т.н.

Програмата на 5тия ЛГБТ Арт Фест (Гей & Лесбиън Фест) включва още изложба живопис и дърворезба с участието на Мирела Караджова, Силвия Павлова, Сияна Карапанова и Ясен Згуровски, инсталация на Наталия Тодорова от The Fridge, както и литературно четене с участието на Бистра Величкова, Стоян Радулов, Станимир Панайотов, Емил Христов, Мартин Златев и др. и с прякото включване от САЩ на Николай Атанасов, автор на книгата „Органични форми”.

В рамките на феста ще бъде и премиерата на книгата „Портрети на мъже” на професора по семиотика Мария Шишеджиева-Попова.

Петият ЛГБТ Арт Фест (Гей & Лесбиън Фест) се организира от Фондация „Ресурсен център „Билитис”, Център за култура и дебат „Червената къща“, Сдружение „Позор” и с подкрепата на Тръста за гражданско общество на Централна и Източна Европа (CEE Trust) и ЛГБТ Инициатива.

Целите на фестивала са да допринесе за социално-културната интеграция на ЛГБТ (Lesbian Gay Bisexual Transsexual) хората като запознае широката публика с ЛГБТ темите, представени чрез изкуството. Друга цел на фестивала е да запознае членовете на самата ЛГБТ общност с ЛГБТ културата, която се развива на местно и международно ниво.

Детайлната програма на Петия ЛГБТ Арт Фест можете да намерите на следните адреси:

http://www.facebook.com/home.php?ref=home#/event.php?eid=179785264564&ref=ts
http://www.redhouse-sofia.org/Events.aspx?search=%D0%B3%D0%B5%D0%B9
http://www.pozorcompany.com/about.html

В събитието във Фейсбук ще получавате своевременна информация.

старата ми пуезия

Posted in 4 ever, 666, against the modern world, Alter Ego, Art Masturbation, Dolorosa indiferencia, Адаптация, Лекции, Лудият Макс on 11.10.2009 by dete

някой да ми преведе кво искат да ми кажат с тва.

скандални разкрития ах

Posted in Art Masturbation, Болести, Записки от мъртвия дом, Култура, Перилни препарати, Пожарникари, Рамбо-2, Фетиши, Хард порно, зомбита, Horror, Pride on 21.07.2009 by dete

обмислях някъв пост, с който да изкажа объркването си и впечатленията из тоз блогь. идеята е със забавен характер в стил ‘кви са тия’. май стигнах до тва:

тука хората имат много свободно време! пишат неуморно, като зад писанията им стои много бек граунд работа като намиране (а вероятно и търсене) на особено (НЕ)подходящи картинки за разни текстчета, видеа и видеота. тва говори за още повече свободно време и особено на най-продуктивния от тях – куклувода, разбира се. изниква въпросът как. очевидно отговорът е – с пренебрегване на професионални (работни?) и семейни ангажименти, права и задължения, ни тъй срам. ‘защо’ е също интересен въпрос, но отговор на него нямам. кога – по всяко време на деня. какво – казах за картинките. пак за ‘защо’-то – докато в началните дни на посещенията ми в рамбо 13 се питах ‘кви са тия’, бая си порових, толкоз надълбоко стигнах, че почти полицейските доклади четох.. почти. и до манифеста стигнах, от който по диагонал хванах две идеи, които, естествено, са там само за заблуда! тъй като не мога да се похваля с особени познания по другите автори, ще продължа да ръфам прасков, който  има интересния навик да слага коментари на свои постове като не винаги са с уточнения, ами и с мнения. раздвоение ли, кво. също така не може да понесе някой друг да е коментирал последно някакъв пост, затова, дори и с някое усмихващо се човече, прасков казва последната дума (или се смее последен).
виж, по едно време в умопомрачението си, мислех, че фокси и алекс също са автори тук, даже имам спомени за техни постове, но после изведнъж всичко изчезна.
още впечатления за блог-навиците са постовете ‘лека нощ, деца’ (които напоследък забелязвам промяна в заглавията). няма нощ без лека нощ и клипче, което обикновено не гледам. всъщност много малко клипчета гледам тук. но ще си призная, че съм свалила karjalan sissit, щот не издържах на инфото, че са индъстриъл, и chiasm, ако всъщност тук ги видях, не помня. да се върна на ‘лека ви нощ, деца’ – в началото много ме дразнеше как наистина всяка вечер има такава тема като за закриване. после се случи всички да са си легнали, а аз да чета късно и да виждам, че няма такъв пост, усещам липса, почвам да пускам аз такива постове. сигурно е любов!
едно чудене имам. блога на пътева аз от тук ли го видях първо, или от другаде ми поадна, но почнах да го чета и после с нея почнахме да се засичаме из софия баш когато ми трябва да й кажа нещо. тва ще го припиша на щастливата случайност.
още едно впечатление – кукловода е пристрастен към блоговете на любимите си последователки (всички в почти една възрастова рамка, социален статус, националност, цвят на кожата и съмнителни интереси) и не минава и ден без да пльосне скрийн шот от техни скорошни постове, които очевидно предпочита да коментира в блога на рамбо 13, за да прави повече трафик към него не към техните блогове!
всъщност исках и други неща да напиша, но ги забравих. тук, дори и само с четене, доста се развива хейт-стайл. малко се дразня. на мен си де. ама тва е друга тема.
една критика – с толкова млади членове, приятели и прочее паплач в рамбо 13, ми замислете се малко какво се случва. събрахте някви хора и ги остаихте на жестоката съдба. ми помислете за тийм-билдинг срещи, уикенди, мероприятия – копане на градинка, пейнтбол, вечер в созопол (последните две заемам от тийм-билдинга на сестра ми). запознайте ни едни с други, запознайте ни със себе си, вербувайте ни, интегрирайте ни, тва-онова шашми!