Archive for the БЛОГ Category

FUNERAL Alexander Angelov / ПОГРЕБЕНИЕ Александър Ангелов

Posted in БЛОГ on 10.12.2011 by Горски дух
ПОГРЕБЕНИЕ
Александър Ангелов
10 – 29 декември 2011
ПИСТОЛЕТ, Раковски 122погребваме старото и мумията му ни преследва с хеликоптер.

носете си траурните костюми, надгробните камъни, дозите, диагнозите, спринцовките, хапчетата, патронките, патрондашите, прашките, виденията, оцъклените погледи, халюцинациите, шумовете в ушите, гласовете в главата, светът върви към пропаст – скачайте.

присъствието задължително. за вашето анти настроение ще се погрижат още – васил прасков, лъчезар лозанов, добринка корчева, данаил досев, раймонд краев, сандра хофман, диана коленцова, алекс петрофф и др.

музика: ради николов.

с подкрепата на ДАУХАУС

***
English

FUNERAL
Alexander Angelov
10 – 29 Dec 2011
PISTOLET, 122 Rakovski Str,Sofia

we bury the old and it’s after us on a helicopter.

bring your black clothes, grave stones, doses, diagnosеs, squirts, pills, shots, bandoliers, slings, visions, glassy gazes, hallucinations, ear noises, head voices, the world’s headed for a chasm – jump in!

attendence due. your anti mood will be supported also by vassil praskov, luchezar lozanov, dobrinka korcheva, danail dossev, raimond kraev, sandra hoffman, diana kolentsova, alex petroff, and others.

music by radi nikolov

supported by DAUHAUS

“Първите седем на Апокалипсиса”

Posted in БЛОГ on 17.11.2010 by dittablack

Дискусионен клуб “НА ТЯСНО” представя:

Рамбо 13 & Dark Friends Bulgaria

“Първите седем на Апокалипсиса”

литературно четене & darkwave/post-punk/neofolk party

На Шипка всичко е неспокойно. Един месец след Хелоуин и два след независимостта на България – „Грабвайте телата!“ – някой си изкряска/

и трупове мъртви фръкнаха завчаска/кат демони черни над черний рояк,/ катурят, струпалят като живи пак!” Рамбо 13 и Dark Friends обединяват сили за първи път, за да изпълзят към трамвайната спирка на Орландовци за поредното си макабрено шоу. Началото не ни събра, това по средата остана за нас, нека поне ни обедини Краят. Заповядайте на Първите седем на Апокалипсиса. Някои го чакат след година, други – на края на света, но той расте на сянка и може да пише и танцува. Прокурори поръчват прокурори, жени харесват жени, еуфористите отказват от вуду Хаити, мъжете знаят защо – той е вече тук и нека си поиграем с него заедно. В нощта на дългите… заповядайте в О’Шипка за първите седем, където под съпровода на Dark Friends, студени и тъмни звукови вълни, ще довее вятърът от Атлантика към мазето, писъци от прилепови пещери, музики и танци на народите на готите, вандалите и хуните и пост-индустриалните им наследници.

Четат: Дита Блек, Иво Цанов, Марица Колчева, доц. Борислав Георгиев, Алекс Ангелов, Бисера Виденова, Данаил Досев, Дете Кафка, Сашо Стиха, Мария Вирхов,  Явор Боянов и Васил Прасков

Специален гост: Реза Еспили (Иран)

DJ’s: Gothprince, BoriS, The Postartist, Боян Аврамов, CyberPhobia

Визия, БЗНС, BDSM и пироефекти: Венцислав Занков, Боян Аврамов, Алекс Ангелов, Явор Боянов

Водещ: Продан Марков

Място на събитието: 22 ноември 2010 г., София,

Club „The Point“ (ex-О’Шипка), ул. Шипка 11. Начален час: 19,00. Партито продължава цяла нощ. Вход: свободен

Спонсори: Големият адронен колайдер, Дружество за българо-съветска дружба „Мавромати – отново разпнат”, LGBT-лига на прокурорите-психиатри в България, Апокалиптика, Съюз на сатанистите от запаса „069 (вътр.666)” и др.

kakьв е изхода

Posted in БЛОГ on 07.11.2010 by danailp

баба и е оперирана преди 43 години

и от тогаз е без гьрди и яичници

маика и е на успокоителни от 5 годишна

дядо и умря преди години от анемия

след електрошокова терапия и литии в мозька

баща и жан лежа в парижка лудница

тя е на хапчета и има син роден с напречно сецио

ако я бях целунал днес по устните

до утре сутринта щяхме да правим секс

но по добре е да преспивам прав

пред някоя витрина да не закусвам до заплата

сьнувах син си каза татко искам да си играеш с мене всеки следобяд

но всьщност тоз ми син на практика е веч студент

а другият е гимназист

а дьщерята следва в австрия

кьв секс бе брат ми с кака на морфин

от нея ще прихванеш трипер каза роси

аз само се усмихнах

л’америка, л’америка

Posted in БЛОГ on 05.10.2010 by Горски дух

45 Mercy Street

In my dream,
drilling into the marrow
of my entire bone,
my real dream,
I’m walking up and down Beacon Hill
searching for a street sign –
namely MERCY STREET.
Not there.

I try the Back Bay.
Not there.
Not there.
And yet I know the number.
45 Mercy Street.
I know the stained-glass window
of the foyer,
the three flights of the house
with its parquet floors.
I know the furniture and
mother, grandmother, great-grandmother,
the servants.
I know the cupboard of Spode
the boat of ice, solid silver,
where the butter sits in neat squares
like strange giant’s teeth
on the big mahogany table.
I know it well.
Not there.

Where did you go?
45 Mercy Street,
with great-grandmother
kneeling in her whale-bone corset
and praying gently but fiercely
to the wash basin,
at five A.M.
at noon
dozing in her wiggy rocker,
grandfather taking a nap in the pantry,
grandmother pushing the bell for the downstairs maid,
and Nana rocking Mother with an oversized flower
on her forehead to cover the curl
of when she was good and when she was…
And where she was begat
and in a generation
the third she will beget,
me,
with the stranger’s seed blooming
into the flower called Horrid.

I walk in a yellow dress
and a white pocketbook stuffed with cigarettes,
enough pills, my wallet, my keys,
and being twenty-eight, or is it forty-five?
I walk. I walk.
I hold matches at street signs
for it is dark,
as dark as the leathery dead
and I have lost my green Ford,
my house in the suburbs,
two little kids
sucked up like pollen by the bee in me
and a husband
who has wiped off his eyes
in order not to see my inside out
and I am walking and looking
and this is no dream
just my oily life
where the people are alibis
and the street is unfindable for an
entire lifetime.

Pull the shades down –
I don’t care!
Bolt the door, mercy,
erase the number,
rip down the street sign,
what can it matter,
what can it matter to this cheapskate
who wants to own the past
that went out on a dead ship
and left me only with paper?

Not there.

I open my pocketbook,
as women do,
and fish swim back and forth
between the dollars and the lipstick.
I pick them out,
one by one
and throw them at the street signs,
and shoot my pocketbook
into the Charles River.
Next I pull the dream off
and slam into the cement wall
of the clumsy calendar
I live in,
my life,
and its hauled up
notebooks.

Anne Sexton

така стоят нещата

Posted in БЛОГ on 11.09.2010 by danailp

в компютер клуба при сан стефано номер 7

точно при завоя с марин дринов- софия

звучеше тиха музика при здрач

минаваше ченге разсеяно но събота е бакалията- затворена

тези ченгета и по точно младшите често влизат

в бакалията редом където старата продавачка бивша

медицинска сестра им прави сандвичи

но тъй като

не едуард а херкулес

остана при реката без да стигне с аргонавтите

колхида- град в сегашна грузия хермес

извика го гиракле връщай се

ти гиракле не кедор хедор кедорлаомер хидаор едуър къде

в норфолк там древните гърци

риба лапаха допри брега на времето

момичето от снимката от снимка чернобяла от

снимка снимана 1983 на брега несебърски

тогава бях аз на 22

момичето бе десетгодишно още

сутиенчето не бе надуто от ветровете от зефир еол и норд

от

ветровете пагубни на пожеланието тя е мария

и втора снимка пак

чернобяла 1987

тук вече в рокля сме в рокля пъстра от басма

при ъгъла на къщата с още

момчета и момичета

и ханшът ни е повече от

стегнат сякаш

да сякаш някой педофил прехапва

мек език до посиняване

ти арфо

сватбена ирония

Posted in БЛОГ on 04.09.2010 by Горски дух

Ариадна,

Posted in БЛОГ on 26.08.2010 by zanov

животът е безмълвен и

се мята като риба на сухо

любовта ни се оказа въже

тънко и в лабиринт

в просъница чувам сърцето си

то ме вика:

върни се

върни се

и аз потеглям към теб

– с черен флаг